Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Блестящо представяне на ученици от НУФИ „Филип Кутев“ на „Златен карагьоз“

БНР Новини
Снимка: личен архив

Музикантите и танцьорите от Котел спечелиха призовото място на престижния конкурс „Златен карагьоз“ в гр. Бурса, Турция. Този пореден успех на представителния музикално-танцов състав е признание за високото ниво на първото в България и на Балканите училище за фолклор „Филип Кутев“ в старопланинския град.

За 50-годишната си история Националното училище за фолклорни изкуства е подготвило поколения талантливи музиканти, певци, танцьори. Днес много от тях са известни диригенти, аранжори, певци, инструменталисти, танцьори, хореографи, преподаватели у нас и по света. Наред със специализираното обучение, училището организира богата концертна дейност у нас и в чужбина, с идеята да се популяризират традиционната ни музика и танц на високо художествено ниво. Многобройни са участията на отделни солисти и представителните му състави на наши и международни конкурси и фестивали, ознаменувани с престижни награди и отличия. От няколко години в НУФИ “Филип Кутев“ се провеждат националните конкурси „Златна гега“ и „Песенна дъга“, които привличат деца и младежи от страната, чиито умения се оценяват от авторитетно жури. Изучаването на българските танци в котленското училище започва през 1998 г. Преди дни 20-годишнината на тази специалност беше ознаменувана с успеха на Международния конкурс „Златен карагьоз“ – първо място за танцьорите и музикантите. Повече подробности разказва г-жа Янка Дочева – артистичен мениджър на НУФИ „Филип Кутев“:




Имам честта да представям групи на училището на международни конкурси и фестивали от 2003 г. Заедно с директорката Мария Градешлиева имаме успешно сътрудничество. В тридесет и второто издание на Международния фестивал „Златен карагьоз“ се състезаваха ансамбли от 23 страни от цял свят. Програмата на възпитаниците на НУФИ-Котел бе подготвена от хореографите Мирослав Типовски и Константин Константинов, които са учител по хореография. Тя грабна с динамичната градация, настроението на сценичното въздействие, което разкри вълшебството, красотата и заряда, които носят българската народна музика и танц. Нашите деца – танцьори и музиканти, бяха блестящи в изпълненията си и станаха безапелационни победители. Признати от всички участници, повечето от които бяха професионалисти с голям опит и постижения. Тази година в конкурса се състезаваха състави от Грузия, Северна Осетия, Украйна, Беларус, Казахстан... Особено силни бяха изпълнителите на кавказките танци. Силно бе присъствието на групите от Бразилия, Македония, Индонезия, но победиха нашите ученици. Макар и деца, те се справиха професионално.


В журито бяха представители от Южна Корея, Македония, Турция, Португалия, Полша и др. За разлика от многобройните конкурси по света и у нас, където можеш да участваш, ако си платиш, при „Златен карагьоз“ нещата стоят по друг начин. Финансово групите са обезпечени от страната домакин. Затова и селекцията на участниците е толкова стриктна. Дори групата да бъде одобрена само за в първия етап на конкурса, това вече е признание за високо художествено ниво.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

"Хоро при извора" във Велинград – когато традицията извира от сърцето на Родопите

За поредна година Велинград кани всички почитатели на българския фолклор да се хванат на хоро край прочутите минерални извори на града. На 12 и 13 юли централният площад на Велинград ще се огласи от звуците на гайдите и тъпана по време на събитието "..

публикувано на 12.07.25 в 09:20

Вампирите по нашите земи не са от вчера. Кой е българският?

Всеки у нас още в детството си е чувал страховити истории за опасни вампири , които бродят в мрака и всячески се опитват да напакостят на хората. Днес тези мрачни дихания са ни познати най-вече от начина, по който ги пресъздават авторите на романи и..

публикувано на 28.06.25 в 08:05

За обредната храна в традиционната ни култура

Обредната храна е неизменна част от ритуалната система на българина. А в календара на българското село преди повече от век, храната с месо е била рядкост, общо взето 4-5 пъти в годината – Коледа, Гергьовден, Петровден, рибата за Никулден и пр. Затова..

публикувано на 14.06.25 в 13:15