Художникът изнасял ателието си на морския бряг, където улавял настроенията на водната стихия и играта на слънцето върху огледалното й лице. И неизменно следвал светлината, която вълните разлюлявали в танц, уравновесявайки душата си в хармония с меките сияния на притаеното море или с яростните факли, разпалвани с безпощадна атавистична мощ.

Националната галерия украси стените си с морските пейзажи на Марио Жеков (р. 16.10.1898 г.), за да почете големия ни маринист за 120-ата годишнина от рождението му. Роденият в Стара Загора художник цял живот изследва вечно променящото се море, в което се оглеждат спокойни залези и застинали скали, но и го завихрят бури.

Марио Жеков е един от малцината художници, които с пълно основание наричаме маринисти – казва проф. Марин Добрев, директор на Градската художествена галерия в Стара Загора. – Целия си живот той посвещава на изкуството – на морето, на водата, пътешествайки из Франция и нейната Ривиера, но също край Беломорието, Егейско море, Далмация и българското Черноморие. Художникът винаги е там, където има слънце, а неспокойният му дух непрестанно търси своите предизвикателства, за да се изправи пред тях с триножника си и с грундирания си картон.

Съдбовна среща по време на война само ще постави знаците на пътя му, за да бъде той видим и да не се лута встрани. Докато през 1917 г. съюзниците атакуват позициите на българската войска край Дойран, Марио Жеков попада в плен, където френски войник ще го насърчи да учи живопис в собствената му страна. Четири години по-късно той ще замине за Цариград с намерението да се качи на кораб и да последва парижката си мечта, но спестените пари няма да му стигнат за билет. Край Босфора обаче ще направи първите си крачки като маринист, създавайки десетки рисунки и акварели – в подготовка за рисувалното училище в Париж, в което ще се запише през 1924 г. и за срещата си с живописната магия на Матис и т. нар. фовисти.

Художникът възприема морето като вселена, в която търси изблик на вътрешните си преживявания – в началото е съзерцанието на морето, а след това идва съизмерването му с брега, където стационарното се сблъсква с непрекъснатата динамика – разказва проф. Марин Добрев. – По-късно той вкарва в картините си, макар и в далечен план, тружениците и пише, че повече от всичко го интересуват хората, свързани с морето – рибарите, които плетат мрежите си и влачат своите гемии.



И въпреки че пейзажите от Стара планина, Велико Търново, Дряново, Родопите, Рила планина, Дунава също са предизвикателство за него, като че ли силата му е там, където дори и съвсем малка рекичка се процежда между дърветата или старите къщи. Именно в нея той открива лелеяните си мечти да събере светлината, въздуха и водата.

През 1926 г. Марио Жеков се завръща в родината, където открива изложба и утвърждава името си сред майсторите на морския пейзаж, а десетилетие по-късно се озовава в Далмация. В Дубровник той рисува най-значимите си картини, наситени с цвят и светлина – сякаш красивият курорт специално е създаден за неговата живопис. Междувременно творбите му са добре приети в галериите на редица хърватски градове, а самостоятелни изложби представят творчеството му в Белград, Загреб, Будапеща, Букурещ.

Смяната на политическия режим през 1944 г. обаче подлага на изпитание свободолюбивия характер на художника и той все по-често се усамотява над разбиващите се морски вълни в скалите, казва още проф. Марин Добрев. А някога тъй живописното море в картините му губи богатите си цветове.



До края на живота си – заедно с пейзажите, Марио Жеков ще изработва декорите в няколко театри, както и рекламните материали на “Балкантурист”. За съжаление, замисленият календар с дванайсет акварели от различни кътчета на страната ни остава незавършен, тъй като през 1955 г. художникът си отива, покосен от рак.

Пленителните морски пейзажи на Марио Жеков могат да бъдат видени в залите на Националната галерия в София до 16 септември 2018 г.

Снимки:
Диана
Цанкова
и архив