Зелените поляни около гара Аврамово – най-високата железопътна станция на Балканите, стават сцена на събора „Край теснолинейката“. Събитието е тази неделя (12 август), а инициатор и основен организатор е гражданско сдружение „За теснолинейката“. Тези, които следят новините, сигурно помнят как преди пет години едно момче започна битка с институциите за запазването на жп линията Септември-Добринище. Така беше поставено началото на гражданско движение за съхраняване и популяризиране на теснолинейката, както и за развиване на туристическия ѝ потенциал. Кристиан Ваклинов – тогавашният тийнейджър, основател и председател на сдружението „За теснолинейката“, разказва:
Основната идея е да опазим теснолинейката – това богатство, което имаме. Убедих се, че популяризирането на историята около нея, запалва още хора за каузата. Аз самият вече девет години пътувам по тази линия като турист и научих много. Строежът започва през 1921 г., но проектът да се свърже гара Септември с Велинградския регион възниква по-рано – през 1916 г. Работата се извършва на етапи до 9 декември 1945 г., когато е открит последният участък от Банско до Добринище. Трябвало да продължи до Егейско море, но не се случва. За 5 часа и тези 125 км човек преминава покрай невероятни природни и исторически забележителности. В технически план линията е атрактивна с „шестиците“ и „осморките“, които описва, преодолявайки планинския релеф. От началната точка до гара Аврамово има денивелация над 1000 метра. Доколкото знам, това е уникално в световен мащаб. Аврамово е на 1267 м надморска височина. Богатство е и това, че практически линията свързва три етно-културни области – Тракия, Родопите и Пиринско. Това 5-часово пътуване е среща с различни съдби, бит и култура. Щастлив съм, че все повече хора оценяват това богатство.
Аврамово е малко високопланинско село, разположено на възвишение от едната страна на гарата, а от другата страна е село Пашови. Станцията е на ливадите между двете села и това е центърът на Аврамовата седловина. Разкрива се прекрасна гледка към скалистите върхове на планинските възвишения. Ако това стане традиция, каквито са намеренията на организаторите, има достатъчно място и за изпълнителите, и за публиката, и за пътуващите търговци, които следват съборите и предлагат на хората храни, ръчно изработени предмети и какво ли не.
Кристиан споделя, че са организирали няколко празника около теснолинейката, за да мотивират хората да пътуват с нея и да видят неземно красивите природни гледки. В подкрепа на каузата е и предстоящият събор, който ще продължи през целия неделен ден.
Очакваме много гости, а изпълнителите са от цялата страна. – казва още младият ентусиаст. – Организираме събора с подкрепата на общините Велинград и Якоруда, както и на Българските държавни железници. Освен от тези общини, очакваме много самодейци от селищата, през които преминава линията, както и участници от читалищни състави и танцови клубове в Благоевград, Пловдив, Крумовград, Асеновград, Пещера, Пазарджишко, Разложко, ще свирят гайдари от Пещера, Смолян... Ще бъде пъстро и шарено, а влакчето е в центъра на събитието.
Кристиан сподели, че чувства огромно удовлетворение и щастие от направеното за теснолинейката. Неговият пример накарал много хора да започнат борба с несправедливости в различни сфери на живота.
Много от младите у нас нямат големи надежди за бъдещето, обезверени са. Това важи и за поколението на нашите родители. Съзнавайки, че повлиявам на хората да вярват, че са в състояние да променят света около себе си, работя с по-голямо вдъхновение и все активно в тази посока. Фактът, че толкова изпълнители се съгласиха да участват в събора, е доказателство, че нашата кауза е наистина значима за много хора.
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите решения? Отговор на въпроса търси новата експозиция „Готови ли сте за… разкази по Коледа“, с..
Игнажден е! На 20 декември почитаме паметта на св. Игнатий Богоносец. Според поверията от този ден започват родилните мъки на Божията майка и в народните песни се пее: "Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа". В календара на българите..
Осем автентични български традиции и предавани през поколения умения от различни краища на страната бяха вписани в Националната представителна листа на нематериалното ни културно наследство и така станаха част от "Живите човешки съкровища" на..