Някои го сравняват с парижкия Монмартър, а на мен ми прилича на Мала Страна в Прага. Ако някой иска да покаже на един чужденец в София, историята на българското изкуство и литература от началото на ХХ век, може да го разведе из малките улици на долен „Лозенец”. Те са като енциклопедия „Кой кой е?“. Достатъчно е да знаеш историите и имената на личностите, живели там…
Така започва разказа си за потайностите на софийския квартал „Лозенец” Магдалена Гигова, журналист, писател, пътешественик, фотограф и изследовател на забравени или неизвестни истории на именити българи. Колцина знаят, че в престижния район, който се нарежда сред най-луксозните и предпочитани места за живеене в София, има истории за не един роман. Заселването му започва срешение на правителството и на Столичната община през далечната 1921 г. С него на интелектуалци и пенсионирани военни се предоставят за застрояване парцели от 550 кв.м. в местността „Курубаглар” (от турски – сухите лозя). Те попадали в т. нар. Трета извънградска зона, където нямало водоснабдяване и канализация.
Едва през 1928 г., благодарение на инж. Никола Селимински, ВиК мрежата била изградена. За да има достатъчно зелена площ, собствениците на парцели били задължени да застроят имота до 250 кв. Архитектурният план на този елитен столичен район е изграден през 1920 г. от архитекти и инженери с европейско образование.В карето, наречено Журналистическия квартал (около днешния площад „Журналист“), няма магазини, складове и работилници, което го прави изключително приятно и тихо място за живеене. В периода 1920 – 1938 г. там се оформят кокетни сгради с красиви градини, проектирани от известни архитекти като Георги Овчаров и Йордан Миланов. Всеки се стремял да си личи почеркът му, да не повтаря вече правеното. Затова много хубост има в „Лозенец” – каменни барелефи-цветя, чердачета резбати, кокетни балкончета, прозорци с необичайни форми, отбелязва Маги Гигова.
На някогашната ул. „Мосул”, сега „ Арх. Йордан Миланов”, се намирала оранжерията на Антон Краус – придворен градинар и предпочитан консултант за оформянето на градините. Първите заселници на квартала са писателят Елин Пелин и актьорът Кръстьо Сарафов. Къщата на майстора на късия разказ се намира в подножието на хълма, където е разположена Семинарията. Посещават я видни интелектуалци – писатели, театрали, професори от научните среди. Често пред вратата на скромния дом на писателя се появявал и цар Борис III, сам, без охрана. – разказва Маги Гигова и продължава:
Един чужденец няма как да знае кой е Елин Пелин, но когато го заведеш в кръчмата „Под липите“, там е мястото да му разкажеш историята как той е станал кръстник на това заведение. Ще му бъде любопитно да разбере, че там са се събирали известни български писатели и хора на изкуството. Негов собственик е бил генерал Стефан Тасев, пенсиониран заради Ньойския договор. И ако времето е подходящо за разходки, достатъчно е да следваме паметните плочи, за да се потопим в потайностите на „Лозенец” от началото на миналия век. А ако тръгнем по любовните истории на квартала – те нямат край, усмихва се Маги. Сред тях е романът на известните поети Дора Габе и Пейо Яворов, които са се срещали в мансардата над заведението. Освен любовта, която била много силна, тях ги свързвали общи ценности и интереси и ако не била намесата на „доброжелатели“, съдбата на любимия български лирик вероятно щяла да се завърти по други пътища.
В Журналистическия квартал през 1925 г. историкът на българската журналистика Георги Николов и съпругата му, италианката Елиза, откриват първия приют за кучета и котки. Техният дом е посещаван от Кемал Ататюрк, който бил влюбен в приятелката на дъщеря им Мара – Мити Ковачева.
Сред обитателите на Лозенец от миналия век се открояват и имената на композитора Парашкев Хаджиев, оперната прима Илка Попова, покорила парижката Гран Опера, миланската Ла Скала, но и сърцето на Шаляпин. Любопитна е и историята на актрисата Ирина Малеева:
Това е единствената българка, играла в четири филма на Фелини. Когато е на 15, тя отива да учи рисуване в Рим, където среща великия италиански режисьор. Ирина е единственият човек, нарисуван от прочутия виенски художник Хундертвасерв „Ирина над Балканите”.
И за да завърши историята за „Лозенец”, Маги издава още една тайна – Римската стена, на чието име е кръстен пазарът в квартала, не е римска, а религиозен османски паметник от XVI век.
За най-приемлива теза се смята, че това е надгробна постройка на виден турчин, издигната сред турските гробища, които са се намирали в този район преди Освобождението през 1878 г. Според други информации става дума за част от "намазгяф" – мястото, където ходжата служел молитва за тези, които заминават за хаджилък. Край стената били наредени големи камъни, на които бъдещите хаджии стъпвали, за да се качат на конете си.
Снимки: Магдалена Гигова, Дарина Григорова, архив
Преди 105 години, на 27 ноември 1919 г., в парижкото предградие Ньой сюр Сен е подписан договор, който официално слага край на участието на България в Първата световна война (1914-1918). Историците определят документа като "поредната национална..
На 25 ноември Българската православна църка почита паметта на св. Климент Охридски. Виден архиепископ, учител и книжовник, той е един от най-изявените ученици на братята Кирил и Методий, светите Седмочисленици – първоучителите на българите. След..
На днешния ден православната църква почита Света Екатерина, която била една от най-образованите жени на своето време. Тя живяла в края на III и началото на IV век и произлизала от знатен род в Александрия. В египетския град християните били подложени..
Преди 105 години, на 27 ноември 1919 г., в парижкото предградие Ньой сюр Сен е подписан договор, който официално слага край на участието на България в..