След повече от две години дефлация, сега България се сблъсква с толкова очакваната от някои здравословна инфлация. Само че тя е толкова висока, че въобще не става дума за положителни ефекти от поскъпването на цените, а за заплаха за покупателната способност на населението. Защото инфлацията в България се ускори и достигна 3.5на сто, което е рекорд за последните пет години. Тази тенденция крие дори заплахата да не бъде спазен един от критериите за толкова желаното от властите влизане в еврозоната, който до този момент не представляваше проблем за София. Инфлацията се дължи както на вътрешни, така и на външни фактори. Сред вътрешните най-силно въздействие върху цените имат растящата покупателна способност на българите, чиито заплати и доходи непрекъснато се увеличават с близо 10 процегта годишно. Повече пари в джоба, означава и по-голямо потребление. Преведено не езика на бизнеса това се интерпретира като превес на търсенето над предлагането. Сред външните фактори с основен принос за ръста на инфлацията са поскъпващите горива. Трябва да се добави и едно тревожно явление – доходите на българите нарастват по-бавно от техните разходи. Oбщият дoxoд cpeднo нa лицe oт дoмaĸинcтвo пpeз втopoтo тpимeceчиe нa 2018 г. e 754 евро и cпpямo cъщия пepиoд нa 2017 г. ce пoвишaвa c 8.7 на сто. B cъщoтo вpeмe paзxoдитe ca 680 евро, ĸaтo нарастват c 11.4 процента cпpямo cъщoтo тpимeceчиe нa 2017 г., пoĸaзвaт дaннитe на Haциoнaлния cтaтиcтичecĸи инcтитyт. Това означава, че реалните доходи нарастват по-бързо от инфлацията, което позволява и по-голяма консумация. Освен това, цените на дребно в България остават на доста по-ниско равнище от средноевропейското и със задълбочаването на интеграцията в Европейския съюз те няма как да не вървят плавно нагоре. В крайна сметка може да се каже, че има още доста свободни пари за допълнителен ръст на потреблението, т. е. на потребителската инфлация, поне докато се достигнат ценовите равнища в по-развитата част на Европа.

Втората лоша новина се отнася до засега не особено тревожното забавяне на темповете на икономическия растеж, който през второто тримесечие на годината достигна 3.4 на сто, което е най-слабото увеличени от 2015 г. насам. Утешително е все пак, че растеж въпреки всичко има. Но това е слаба утеха за страна като България, която е до такава степен изостанала в своето стопанско развитие в сравнение с индустриалните държави, че редица икономисти убедително твърдят, че за да се преодолее тази пропаст в обозримото бъдеще българската икономика трябва десетилетия наред да расте с около 10 на сто годишно. Но освен темповете на икономически ръст, има още един повод за тревога. Става дума за двигателите на икономическата експанзия. Нейният мотор е вътрешното потребление, а то не води до създаването на нова добавена стойност каквото правят инвестициите в капитал, има краткосрочно икономическо въздействие и е много нестабилно и непредвидимо. Доскоро правителствените икономически експерти смятаха, че тази година ще бъде отбелязан връх в ръста на брутния вътрешен продукт и че има дори опасност от прегряване на икономиката. В момента обаче тези прогнози са подложени на силни съмнения, не само от цифрите на националната статистика, но и от явленията, които се наблюдават и в някои други централно и източноевропейски страни. В Полша и Чехия икономическият ръст отбелязва вече значително забавяне и по всичко изглежда подобна ще бъде съдбата и на България.