Мебелите и удобството, което те ни осигуряват, са част от всекидневието ни и често дори не ги забелязваме, а в миналото е било съвсем различно. Хората от всички класи започват да купуват собствени столове едва през XVI век. Дотогава те са привилегия единствено за кралския двор и аристокрацията. Разтегателният диван пък е създаден от италианеца Бернард Кастро, емигрирал през 1919 година в САЩ. Именно в страната на неограничените  възможности се ражда идеята за удобна мебел, на която да може да се спи. Кастро създава тази познатата ни днес неотменима част от домашния уют през 1931 година заедно със своя съдружник Уилям Бруер.



Повод да споменаваме тези факти е срещата ни с Павлина Дешева и Мила Григорова - две млади момичета, посветени на хобито да реставрат и консервират стари мебели. Кой е любимият им детайл от интериорното обзавеждане, както и кои мебели ги впечатляват най-много, разказва Мила Григорова:

Ние търсим само мебели с история, така че за да ги открием, трябва да сме доста активни. На първо място те трябва все пак да имат някаква стойност като мебел, важно е също да подлежат на реставрация, както и разбира се да научим историята, която би им дала допълнителна стойност. Моята любима мебел е една маркюзета, която представлява едно малко столче, което се е използвало от жените в аристократичните фамилии, за да си сложат грима. То няма облегалка и е точната височина, която ти позволява да се виждаш в огледалото, без да се прегърбваш.

Макар и реставрацията да е само хоби за двете момичета, занимаващи се основно с уеб дизайн и консултантски бизнес, с всеки изминал ден те стават все по-популярни сред хората, които ремонтират своите домове и искат да се освободят от стари или непотребни мебели и вещи. Мълвата, че те ги събират и възстановяват, плъзва из цяла София и днес, за да съхранят всичко получено, Павлина и Мила са наели няколко склада. Онова, което не успяват да приберат в тях, отнасят в домовете си. Някои хора трудно се разделят със своето обзавеждане, тъй като немалко от него е наследено и с него ги свързват много спомени, като тези как са пазели децата и внуците си да не се удрят в тях, покривайки ги с одеяла, или някоя специална история, свързана с техни близки. Така неусетно, пътувайки от адрес на адрес, за да вземат поредната ненужна никому мебел, двете момичета откриват и най-старите експонати от своята колекция. Кои са те, разказва Павлина Дешева:

Най-старите мебели, които имаме, са няколко над стогодишни стола, с интересни дървени елементи по тях. Произведени са през 20-те години на миналия век в мебелната фабрика „Българска роза“, която се е намирала в Казанлък.

По времето на социализма производството на мебели, както и на много други стоки е било монопол, разпределен между няколко големи държавни фирми, а изборът е бил само между няколко модела. Въпреки еднообразния си дизайн обаче, те също носят своя чар и продължават да се срещат в не един български дом. 

Снимки: архив и личен архив