Документалният филм “105 минути София – историята на града” разказва за ключови събития, белязали осемхилядната история на днешната ни столица. В това пътешествие във времето изпъкват археологически открития, находчиви градоустройствени решения, шедьоври в архитектурата и изкуството, научни достижения, но най-вече личностите, които стоят зад тях.
Филмът вплита в канавата си епизодите от документалната поредица “5 минути София” на “Камен Во Студио”, която започва преди седем години с идеята да представя забележителни моменти, легенди и артефакти от историята и културата на древния град. И докато “петминутките” по-скоро приличат на посещение в часовникарско ателие, където всеки детайл се вижда, пълнометражният филм с едрите си щрихи наподобява сателитна снимка, казва режисьорът Камен Воденичаров. Екипът му избира изразните средства на т.нар. докуфикшън – съчетание между документалистика и актьорска игра, за да представи като живи лицата на историческите личности и с помощта на анимация, документални кадри и снимки да придаде художественост на филма.
Началният кадър показва най-стария артефакт от 6000 г. пр.Хр. – антично селище в днешния кв. “Слатина”, а последният е метрото, улиците, това, което строим около нас. Във филма има и 77 актьорски превъплъщения – римската императрица и покровителка на Сердика Юлия Домна, хан Крум, присъединил града в пределите на България, хан Омуртаг, направил най-ранните градежи в Първото българско царство, севастократор Калоян, оставил ни в наследство предренесансовата Боянска църква, видният историк проф. Марин Дринов, предложил София за столица на новоосвободената държава и др. Сред тях е и апостолът на свободата Васил Левски.
Изкарването на образа на Апостола на екран винаги е риск, но неговият житейски път завършва в София, където в Драгалевския манастир той основава своя революционен комитет, а после в конака е осъден на смърт, казва режисьорът и добавя, че в ролята на Левски влиза младият актьор Севар Иванов, който много прилича на историческия герой. Камен Воденичаров припомня и един забележителен факт от времето, когато не сме имали национален суверенитет:
По време на българското Възраждане и в условията на робство нашите прабаби и прадядовци са отделяли изключително внимание на образованието и първото девическо училище е създадено от баба Неделя именно в София, в читалище “Светлина”– подчертава режисьорът. – Знаем, че и днес има народи, които се борят за това, момичетата да се образоват наравно с момчетата, а ние сме го получили още през 1852 г. Т.е. стремежът към образование и към доближаване до културните ценности на Европа е посят чрез църквата и училищата много рано от българския народ и това е общ акт на много хора.
Филмът разказва и за най-новата история на столицата – за мечтите за справедливост и илюзиите след падането на Берлинската стена, и е далеч от националистическите залитания в последно време, твърди Камен Воденичаров:
Националистическата нотка на псевдопатриотизма, който ни залива отвсякъде, категорично отсъства от филма. Напротив, опитахме се да покажем истинските патриоти, строители на съвременна България. Това са хора, учили в Европа и Русия и вложили таланта си, за да развият града до онази нова столица, наричана “малката Виена”, която в навечерието на Втората световна война е представлявала архитектурно чудо. Вследствие на грешно решение обаче тя бива бомбардирана и съсипана, а после тръгва в съвсем друга посока и има тежка съдба. Но това е историческият ход – градът непрекъснато се движи в спирала нагоре и надолу и когато икономиката разцъфтява и хората живеят добре, изведнъж се срива всичко. Затова нашето послание е да видим лицата на хората около нас, защото това е нашата София, това е мигът, в който живеем днес, тук и сега. И нека помним, че този цикъл на подем и срив продължава и досега, затова да бъдем силни не само когато сме долу и стъпкани, но и когато живеем относително добре и да не се вторачваме в глупости.
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...
Със закриването на “Балкантон“ през 1994 г. спря и изработването на грамофонни плочи в България. Това обаче ще се промени и през 2025 г. ще бъде открита..
Столичната Червена къща представя изложба от "живи" картини, които разказват приказка за светлата промяна, която всеки може да донесе на света...