Проектът за строителството в България на втора атомна електроцентрала датира от времето на комунизма и гони своята 40-годишнина. Но такава централа все още няма. Премиерът Бойко Борисов нарече строежа „гьол”, който обаче вече се превърна в черна финансова дупка, в която потънаха безследно около 2 млрд. евро досега, без да е видим ефектът от тях. Голяма част от тези пари отидоха за строителството на никому ненужната в момента инфраструктура, необходима за бъдещата електроцентрала. Над 600 млн. евро бяха платени и за двата атомни реактора, поръчани на Русия, която ги построи въпреки замразяването на проекта от българското Народно събрание и ги достави. Тези дни научихме, че арбитражен съд се е произнесъл, че България трябва да плати с лихвите нови 32 млн. евро на консултанта по проекта WorleyParsons Nuclear Services заради пропуски в договора между двамата партньори, т.е. заради лошо свършена работа от страна на българските юридически експерти. Да напомним, че на тази компания бяха платени вече 265 млн. евро.

Незавършеният, но скъпоструващ проект – смята се, че ще излезе около 10 млрд. евро, продължава да предизвиква в политическите и енергийните среди спорове и конфликти. Въпросът е дали въобще такава втора електроцентрала е необходима на България и каква ще бъде икономическата изгода от нея. Атомното лоби твърди, че след 10-15 години, т.е. колкото ще продължи строителството в Белене, страната ще изпитва дефицит от електроенергия и то най-вече евтина електроенергия, която може да осигури единствено нова атомна централа. Противниците твърдят, че нова атомна енергийна мощност никога няма да стане рентабилна на фона на ниските продажни цени на тока в България, поради бедността на населението и слабостта на местния бизнес. Те добавят също така, че консумацията на електричество в България постоянно намалява и че класическите топлоелектрически централи, старата АЕЦ „Козлодуй” и възобновяемите енергийни източници ще са напълно достатъчни в средносрочен план. Те не се плашат и от мерките на ЕС за ограничаване на производството на електроенергия от ТЕЦ на въглища поради екологични съображения.

Проблематично остава бъдещето на втората атомна централа в България и поради условията, които властите налагат на потенциалните инвеститори. Според официална София новата централа трябва да бъде доминиращо частна с минимален дял за българската държава, да работи без държавни помощи, субсидии и гарантирани изкупни цени на тока. Експертите контрират, че никъде по света не е построена и не функционира атомна електрическа централа без някакво участие на държавата. Очевидно давайки си сметка, че засега инвеститорският интерес към проекта е доста слаб, българските власти се опитаха дори да продадат вече доставените два атомни реактора от Русия. Засега и тук интерес няма. Обмисля се също така вариантът тези реактори да бъдат пуснати в действие в съществуващата вече атомна централа в Козлодуй.

Противоречия, слаб професионализъм, липса на ясна енергийна стратегия, борби на различни лобита, съдебни наказателни мерки срещу страната и похарчени засега за нищо полезно огромни финансови средства – това характеризира на този етап миражния проект за втора атомна електроцентрала в България. И все пак някакво решение трябва да се намери. И то не на експертно ниво, където инженерите, проектантите и конструкторите са наясно с проблемите и са в състояние да ги решат. Става дума преди всичко за намирането на политическо решение. Това е крайно необходимо на фона на огромните публични разходи, които вече са вложени в строежа, и които засега са без всякаква полза за страната. Очевидно е, че нещата не могат да бъдат оставени на самотек. На безсмисленото харчене на пари трябва да се сложи край колкото е възможно по-скоро и да бъдат защитени интересите на държавата и на всичките й граждани.