Хората, които се хранят с биологично чисти продукти, си ги набавят предимно на т. нар. фермерски пазари. Тези тържища обаче съществуват предимно в големите градове, а търгуващите със стоката си производители срещат редица трудности – от спрени земеделски субсидии до непосилни тротоарни такси.
На фермерския пазар собствена продукция продават земеделци, както и производители на мед, млечни продукти, хляб, сладкиши, консерви, сладка, биологично вино. Не се допускат търговци, предлагащи чужди плодове и зеленчуци, напитки и храни. Трябва ли обаче продуктите непременно да бъдат био?
Мнението ми е, че не е задължително да бъдат биологично производство – отговаря Елисавета Пъндева от фондацията за биологично земеделие “Биоселена”, която всяка сряда прави фермерския пазар пред сградата на Земеделското министерство в София. – Ако един фермер не пръска и не тори, той също може да излага продукцията си с добро качество, макар и без официално тя да е призната за биопродукт. Такива например са нашите изделия от животински произход, които са традиционни продукти, произведени само от млякото в собствената ферма.
Въпреки че контролът над пазарите е поверен на Агенцията за безопасност на храните, от фондацията се опитват да не допускат злоупотреби с продажбата на продукти, които не са собственост на фермерите. При нас ценното е, че производителят има директен контакт с клиента. Така той избягва цялата верига от прекупвачи и продава продукцията си на справедлива цена, която да удовлетворява и двете страни, коментира Елисавета Пъндева.
За да продава продукцията си на фермерски пазар, един производител трябва да наеме маса, която струва десет пъти повече от тази на общинските тържища, твърди фермерът Стоян Симеонов. И това е така, защото пазарният ден се таксува като събитие, подобно на митингите и демонстрациите, и за него се плаща тротоарно право, химическа тоалетна, медицински екип, пожарна кола. А всички тези разходи в крайна сметка повишават цената на продуктите.
Стоян Симеонов се занимава професионално с биологично земеделие от девет години. Започва с два парцела, а днес заедно със семейството си и няколко работници обработва 110 декара с трайни насаждения, люцерна и зеленчуци.
Стопанството ни се намира в село Лесново близо до Елин Пелин – разказва той. – Ако трудът ни е добре субсидиран, бихме могли да съществуваме, но в момента само 1/6 от фермата се подкрепя с конпенсаторните плащания за биологично производство, затова и винаги сме в нулеви години, винаги има измислени схеми, при които ни отрязват парите. Освен това всеки ден се покачва цената на труда, на енергията, купили сме земи на кредит и имаме доста разходи по изплащането им. Така че много трудно човек може да просъществува, ако се занимава само с този вид земеделие.
Според фермера биологичното отглеждане изисква изключителни усилия, защото не се използват машини и всичко се плеви на ръка. Същевременно помощите по програмата за развитие на селските райони са нищожни (около 20 лв. на декар), а вземането на проби и разходите на контролния орган са за сметка на производителя. Та това е скъпото – и винаги се изчерпват парите по тези мерки, добавя Стоян Симеонов. А дали очаква нещо от държавата?
За тези осем-девет години май нищо не очаквам – добавя той. – Сега има 2 години, в които няма да получаваме субсидии, защото няма пари и не е ясно в следващия програмен период какъв бюджет ще има, какво ще се субсидира и дали пак няма да се изчерпят средствата по тази мярка. Така че не очаквам нищо – опитвам се да се справям сам и не знам докога ще издържа.
Снимки: Диана Цанкова
Вписването на втора православна Църква поставя началото на нов разкол . В позиция на „БСП-Обединена левица" се посочва, че решението на Върховния касационен съд за вписването на втора православна Църква е тежък удар по православното..
В най-новата си дигитална рубрика "Сградите разказват" Регионалният исторически музей – София представя историите на емблематични сгради в центъра на София, както и на хората, живели някога в тях. Инициативата с видео материали е част от проекта..
Върховният касационен съд (ВКС) реши окончателно Българската православна старостилна църква да бъде вписана в регистъра на вероизповеданията към Софийския градски съд. Опитите за регистрация започват преди 15г., но намеренията за всяване на разделение..
Със закриването на “Балкантон“ през 1994 г. спря и изработването на грамофонни плочи в България. Това обаче ще се промени и през 2025 г. ще бъде открита..
Върховният касационен съд (ВКС) реши окончателно Българската православна старостилна църква да бъде вписана в регистъра на вероизповеданията към Софийския..
В последния петък на 2024-а година "България днес" фокусира вниманието към Балканите..