Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Българо-сръбски център подпомага живота на нашите сънародници във Враня

БНР Новини
Тържественото откриване на центъра
Снимка: vranje.org.rs

Проблемите на българското малцинство в Западните покрайнини, откъснати от българската държава след Първата световна война по силата на Ньойския мирен договор, са наслагвани с години, а воля и опити за решаването на част от тях от страна на управляващите в Сърбия има едва отскоро. Може би една от причините за това е желанието на западната ни съседка да се присъедини към ЕС през 2025 година. Срокът, макар и ориентировъчен, бе записан в Стратегията за Западните Балкани, приета по време на българското председателство на Съвета на ЕС.

Знак за промяна е и тройното увеличение на финансирането на българските медии в Сърбия, договорено на среща между българския президент Румен Радев и сръбския му колега Александър Вучич през юни тази година, с това обаче проблемите на общността не се изчерпват

Българската общност в населените места на Западни покрайнини е изключително активна в поддържане на българските традиции и контактите си с България. В тази насока работи и Българо-сръбският център в град Враня, чието официално откриване бе днес. Събитието бе още един повод да бъдат поставени на масата за дискусия положението и подкрепата на българското малцинство от страна на град Враня. Проведена бе и среща на българския посланик в Сърбия Радко Влайков, генералния консул в Ниш Едвин Сугарев, председателя на Държавната агенция за българите в чужбина Петър Харалампиев и председателя на БСЦ Дарко Аначков с управата на град Враня.

Създаването на Българо-сръбския център в края на 2017 година бе голямо предизвикателство, тъй като е много трудно да се намерят истински хора, които искат да работят, не толкова за пари, колкото за дадена кауза – споделя председателят Дарко Аначков и допълва:




Снимка: БСЦНашите цели са да предоставим цялостна информация на български език на българите във Враня, да защитаваме техните права и интереси и да им дадем чувство за сигурност, за да могат те свободно да декларират националната си принадлежност. В сътрудничество с българските и сръбските държавни институции искаме да работим за изучаване на български език в училищата, което е от решаващо значение за опазване на националното самосъзнание. Също така в сътрудничество с българските държавни културни институции да предложим на българите във Враня различни културни събития – концерти, театър, екскурзии в България, тъй като те почти нямат възможност за такива. Искаме и да кандидатстваме по проекти за работа с българите в чужбина и по линия на трансграничното сътрудничество.

С помощта на програмата за трансгранично сътрудничество между България и Сърбия и в партньорство с община Кюстендил екипът на Българо-сръбския център реализира проекта „Толкова близо – толкова далече“, който включва заснемането на филм, популяризиращ културното наследство на Враня и Кюстендил като близки градове от двете страни на границата. Името му е „Пазители на културното наследство“, а снимките се очаква да приключат през ноември тази година.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Президентството не носи отговорност за липсата на български посланик в Киев

Отговор на въпроса защо не е завършена процедурата за назначаването на предложения от външно министерство кандидат за български посланик в Украйна трябва да се търси от ведомството. Това посочват от прессекретариата на президента Румен Радев по повод..

публикувано на 24.07.24 в 09:02
Делян Пеевски

Изпратиха до институциите доклад за корупция в Агенция "Митници"

Съпредседателят на ДПС и председател на парламентарната група на движението Делян Пеевски е изпратил до вътрешното министерство и агенцията за национална сигурност доклада за дейността на Временната комисия от 49-ия парламент за разследване на..

публикувано на 24.07.24 в 08:53

Българите пътуват с коли повече от своите балкански съседи

Българите изпреварват своите съседи, изминавайки зад волана средно годишно над 21 000 км, предаде БГНЕС. Зад тях по километраж са сърбите, които изминават годишно 20 028 км. Румънците изминават 20 338 км. Унгарци и хървати също пътуват по-малко -..

публикувано на 24.07.24 в 08:35