Едно от притегателните места за туризъм и отдих, на около 80 км от София, е красивата ледникова долина на река Бели Искър. Разпростряна е на входа на Национален парк Рила между Мусаленския и Централния й дял и в нея може да се види цялото разнообразие на планината. През 2003 г. по поречието на реката е изградена еко пътеката Бели Искър. Маршрутът е с дължина около 8 км и е подходящ за излет на хора от всички възрасти.



Правят впечатление и площадките за инвалиди – така и лишените от възможността да се разходят по сенчестите пътеки могат да се насладят на красотата на планината и да послушат песента на водата. 8 големи и 11 малки мостчета пресичат бързоструйния Бели Искър.



Множество информационни табели посочват особеностите на съответната местност и различните елементи от природата. На една от тях е обяснено, че името Рила произхожда от тракийската дума "роула" – "много вода". И това не е случайно – от тук извират най-дългите и най-пълноводни реки на Балканския полуостров.

В началото на маршрута е указано, че посетителят навлиза в „царството на диви растения и животни“, където може да види миризлив здравец, трицветна теменуга, бял равнец, мащерка, черна, червен омайник, исландски лишей, разнообразни гъби и други растения, характерни за Рила.



От представителите на животинския свят се срещнат вълк, кафява мечка – защитени видове, включени в Червената книга на България, сърна. Също така и защитени видове птици като сокерица, имелов дрозд, черен синигер, обикновена чинка и др. В района на пътеката растат и характерните за цяла Рила бяла мура, тис, трепетлика, леска.



На най-високата точка на еко пътеката (1528 м), под скалните масиви – Самоковище и Виднище, е изградена панорамна площадка, наречена „Тис“ по името на многобройните дървета, сред които е разположена. Денивелацията, която се преодолява, е 300 м. Удивителна и живописна е гледката, откриваща се към долината на река Бели Искър. Пред погледа се извисяват гордите, скалисти и непристъпни склонове на планината – местността Орлови скали и връх Соколец, 2021 м.



Недостъпните обрасли зъбери са дом на скалния орел и дивата коза – защитени видове включени в Червената книга на България, под закрила на Закона за биологичното разнообразие. На огромна табела четем, че дивата коза е балкански ендемит. Орелът пък е с внушителни размери – дължина на тялото до 90 см и размах на крилете до 225 см.

Упойващ е ароматът на треви и билки, примесен с уханието на смола. Водите на Бели Искър подскачат от камък на камък, разпенват се, разпиляват пръските си и носят прохлада в зноен летен ден. Реката ту се разлива в широко корито, ту се прибира в стесненото си ложе.



А шумът й прелива от приглушен тих ромон в силен грохот. Пътеката криволичи сред поляни изпъстрени с цветя, през сенчести дъбрави, изкачва се по каменни стълби, за да премине през килим от борови иглички.



Многобройни са местата за отдих и всяко има свое име – Здравец, Къщата, Езерото… И мостчета са именувани – Изгрев, Дългия, Бор, Синия вир …

От долината на Бели Искър на площ от над 12 хил. хектара се простира Централният рилски резерват – най-големият в страната. С изграждането на еко пътеки в Рила Дирекцията на парка цели да съхрани не само уникалната природа, но и традициите, и поминъка на местното население.

Снимки: Светлана Димитрова