Идеята за създаване на българско средно училище в Бесарабия принадлежи на българофила украинец Юрий Венелин, който през 1832 г. предлага в Болград да се открие Централно училище и Национален български музей. Идеята му получава развитие едва през 1858 г., когато турският султан назначава за управник на Молдова княз Никола Конаки-Богориди – правнук на големия български възрожденец Софроний Врачански. След като делегация от българските колонии му представя подписка за откриване на училище, Богориди издава хрисовул (указ) за създаването му, в който подробно са описани статутът и принципите на финансиране и управление на Болградската гимназия „Св. св. Кирил и Методий“. Съдействие за откриването на първата българска гимназия оказва и българският революционер Георги Раковски, който се познава с княза от ранна възраст, и пристига в Молдова, за да моли Богориди да разреши откриването на българска печатница там.
Гимназията в Болград се превръща в първата голяма българска образователна и културна институция преди Освобождението на България през 1878 година. Първите учебни програми включват изучаване на френски, латински, немски, славянски, български и румънски език, история, математика, рисуване, астрономия и др., а за пръв директор е назначен Сава Радуев. По волята на учредителите преподаването на учебните дисциплини е на български език. През 1999 г. болградската гимназия получава името на видния революционер и демократ, деец на българското национално-освободително движение Георги Сава Раковски.
Болградската гимназия изиграва голяма роля в развитието на националното самосъзнание сред бесарабските българи през втората половина на ХІХ в. Тук се е възпитавала и образовала цяла плеяда българска бесарабска интелигенция, посветила своя живот на строителството на освободена България, сред които: академик Александър Теодоров-Балан – първият ректор на Софийския университет, генералите Данаил Николаев и Георги Тодоров, министрите Димитър Агура (на просветата), Иван Салабашев (на финансите), Георги Згурев и Йов Титоров (на правосъдието), Димитър Греков и Александър Малинов (министър-председатели на България) и други дейци, имената на които са записани със златни букви на страниците на българската история.
В наши дни гимназията е едно от най-престижните учебни заведения в Южна Украйна, в което задълбочено се изучават български език и литература, история и култура на българския народ. Благодарение на възраждането на българските народни традиции, обичаи и празници, училището все повече се утвърждава като културен и духовен център на българщината в Бесарабия.
Днес в гимназията се обучават над 430 ученици. Тази учебна година ремонтираната Болградска гимназия „Г. С. Раковски“ посрещна 60 първокласници. Всяка класна стая е оборудвана с технически средства. На разположение на децата са различни речници, географски карти, комплекти за изучаване на правопис и правоговор, геометрични фигури и много други. В гимназията е създаден и нов кабинет за дистанционно обучение.
Снимки: blgari.eu, trassae95.com и личен архив
Протестно шествие под надслов “Нито една повече”, организирано от “Феминистки мобилизации”, ще се проведе на днешния Международен ден за елиминиране на насилието над жени пред столичната Съдебна палата. Целта е да се привлече вниманието на обществото и..
В понеделник ще бъде предимно слънчево, следобед ще има разкъсана висока облачност. Очаква ни почти тихо време. Минималните температури ще бъдат предимно между минус 3° и 2°, малко по-ниски в котловините от Западна България, в София – около минус 4°...
Институтът за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии към Софийския университет “Св. Климент Охридски” предостави за безплатно ползване чат приложението BgGPT с изкуствен интелект от последно поколение, достъпно на адрес bggpt.ai...
На Терминал 2 на софийското летище днес бяха открити нови паркинги с над 1000 паркоместа, включително специални зони за хора с ограничена подвижност и..
Борислав Сарафов отговаря на всички изисквания и има качества да бъде избран за главен прокурор. С тази позиция излязоха комисиите по атестирането и..
Романът “Времеубежище” на Георги Господинов и книгата “След Европа”, в която политологът Иван Кръстев поставя въпросите как бежанската криза променя..