Успешен бизнес, голямо задружно семейство и непрестанно любопитство към традициите и съвременните процеси – това е кратката версия за живота на Илко Минев. Пълната е трудна за описание. Живее в Манаус – Бразилия, където издава и своите книги. На 11 октомври в НДК в София е представянето на третата му литературна творба „В сянката на изгубения свят“, чийто превод от португалски е дело на Румен Стоянов – известен португалист, испанист, писател.
Книгата засяга важно за Бразилия събитие. Когато идват португалците, заварват местно индианско население от около хиляда племена. Техният брой намалява поради различни причини и земите им се заемат от новодошлите. В крайна сметка бразилското правителство решава да възмезди днешните потомци на индианците, чиито земи, реки, езера и т.н. преди векове са били отнети. Обособяват резервати, за да ги предоставят на наследниците. Но там живеят бели хора, принудени да ги напуснат в определен срок, а някои бразилски фамилии са там повече от сто години и имат напълно законни документи за собственост. Трудно е да се въздаде справедливост. Слава Богу, не се стига до въоръжени сблъсъци, но остава огорчението, че една някогашна неправда се заменя с друга. В момента индианците в Бразилия са под 1%, чрез тези мерки им се предоставят над 12% от националната територия – приблизително два пъти площта на Испания, което води до несъгласия и противоречия в обществото. Всичко това е предмет на художествено описание в книгата на Илко Минев посредством неговия главен герой Олег. Говори се и за България, и за София, и за българи в Бразилия – т. е. това е поредна брънка от веригата, която съставя българското литературно присъствие в огромната страна. Над 140 са книгите от български автори в Бразилия, създадени там или преведени от различни езици –проза, поезия, публицистика, научна литература. В това отношение Илко Минев заема важно място. В книгите му винаги има българско присъствие. Той вероятно е българинът, който най-добре познава Амазония, където повече от 30 години е почетен консул на Холандия. Последната му книга, неочаквано и за самия него, се оказа за известно време най-продаваната книга в Бразилия. В нея, макар и със средствата на художествената литература, той засяга един въпрос, който дотогава е оставал извън полезрението на бразилските писатели.
Кой е Илко Минев, защо поема към далечна Бразилия и как открива дарбата си да пише – ето неговия разказ:
През 1969 г. се случи нещо в моя живот, което ме изненада и ме превърна в дисидент. Всъщност, един мой много добър приятел стана дисидент и от Държавна сигурност не повярваха, че аз не съм замесен. Стана трудно, беше ясно, че нямам бъдеще в България. Появи се възможност да напусна страната и заминах за Белгия, където завърших икономически науки, а през 1972 г. отидох в Бразилия. Скоро след пристигането ми заминах за Манаус за три месеца, а съм там вече 46 години. В родината следвах немска филология, винаги съм имал интерес към литературата, но когато напуснах трябваше да избера нещо друго. Моята „втора любов“ бяха икономическите науки. Преди 5-6 години, когато се пенсионирах аз се върнах към първото си увлечение, но винаги съм бил запален читател. Познавам българските класици – Иван Вазов, Любен Каравелов, големите ни поети… До ден днешен обичам да чета Дебелянов, Смирненски, Яворов, за мен те са сред световния елит. Може би защото усещам поезията по-добре на български, отколкото на другите езици.
Първите десетина години след емиграцията Илко Минев не може да си идва в България, но сега е тук всяка година.
Когато е далече, човек чувства по-силно липсата на езика, приятелите, кухнята – казва той. – Винаги като идвам в София, първо поглеждам Витоша и у мен нахлуват спомените от моето юношество. Много обичам морето, София, Пловдив, Русе, в последните години – Родопите, които малко познавах навремето. Съпругата ми е бразилка, но моите деца и внуци са и българи, и бразилци. Гордея се с това, че имам три култури. Една, с която съм се родил и израснал – без съмнение съм българин. След близо 50 години в Бразилия, съм придобил и тамошната култура. Майка ми е еврейка и от нея съм наследил преклонение пред хилядолетната история на този народ. В книгите си предавам събития, които познавам и наистина са се случили, но в романизирана форма. Има много истина, но и малко фантазия. Не бива да се приема, че това е моят живот. Черпя теми от живота и на моите чичовци, които са отишли в Бразилия много години преди мен. Старая се да съм неутрален, когато става дума за спорни теми и да дам възможност на читателя да си избере позиция, но това не винаги е възможно. Първите две книги, които написах, бяха много добре приети. В третата исках да разкажа за един трънлив проблем от историята на Бразилия, наложи се да го проучвам около половин година. Изглежда, че „сложих пръст в раната“, защото предизвика противоположни реакции. Някои ме обвиниха, че съм комунист (не съм, разбира се), други ме нарекоха фашист, което не само че не е вярно, но аз имам роднини, починали в концентрационен лагер. За мен е тъжно, че по цял свят обществото започна да се поляризира и това е опасен процес. Надявам се, че ще се върнем към златната среда. Колкото до България – аз съм част от нея и тя е част от мен, пазя само хубавите спомени. Децата ми обичат да четат български книги, гледат български филми, а това в Бразилия не е толкова лесно. През последните години се прави много за обмена между двете страни и аз помагам в този процес. Не е кой знае какво, но е добре българи, които идват там, да имат към кого да се обърнат за съвет и подкрепа. При мен българите винаги са добре дошли.
Снимки: ilkominev.com и lira.bg
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...
Главата на статуята на богинята на Филипопол Тюхе е открита в Епископската базилика в Пловдив, съобщи ръководителят на разкопките Любомир Мерджанов. По..
Мелитополският държавен педагогически институт "Богдан Хмелницки", заедно с Шуменския университет "Епископ Константин Преславски", организира деветите..