Македонската столица Скопие ще бъде домакин на Световна среща на българските медии от 24 до 28 октомври. Представители на близо 40 български медии от 25 държави ще поставят на масата за обсъждане теми като "Различните лица на патриотизма", "Бизнес и национален дълг", "Пропаганда срещу журналистика".

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Иван Карчев за впечатленията и очакванията си от срещата в Скопие; за темите, които вълнуват българските издания във Виена и доколко те намират отзвук в австрийската медийна среда

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

За мен като човек, който прави български медии зад граница, този форум е много полезен, тъй като ме среща с колеги, които имат сродна дейност в други държави, категоричен е Иван Карчев, продуцент на българско телевизионно и радио предаване във Виена и издател на печатното издание „Виена, нашият град“. Това е чудесна възможност да си сверим часовниците, да обменим идеи – не само по отношение на съдържанието, но и как информацията, която разпространяваме, да достигне до възможно най-широк кръг българи зад граница. На този форум присъстват колеги от Англия, Канада, САЩ, Гърция, Испания, Израел, и много други държави и това много ни помага.

Една от основните цели на форума е да създаде общност на българските медии по света, която да спомогне за решаването на различни проблеми:

Тъй като България не подкрепя под никаква форма българските медии зад граница, сами може да прецените, че една по-малка общност не би могла сама да издържа съществуването на такива медии, казва Иван Карчев. Бих дал за пример финансовата подкрепа за българските училища, които се развиват доста успешно, а българските медии като проводник на българска култура и с определена роля в съхраняването на българския език сред общностите в чужбина не се подкрепят. Досега тази тема е поставяна многократно, но няма конкретен резултат. Дискутираме също устройството на медиите, кои теми биха били интересни за публиката. Медиите с повече опит го споделят с новосъздадени медии и така им помагат по-бързо да се развият. Важни са и срещите ни с журналисти от България, защото подпомагат обмена на информация и теми.

Българските медии зад граница имат дял във важното национално дело по съхраняването на българския език, култура и идентичност в чужбина, затова би било добре държавата да подпомага тяхното съществуване. Но, въпреки че подобна мярка бе заложена след наши настоявания, в официалната четиригодишна програма за управление на настоящия български кабинет още с неговото встъпване тя си остава засега само на хартия, казва Петър Стаматов. Той стои в основата на българския сайт www.EuroChicago.com, който е с 15-годишна история, и е сред активните участници в срещите на българските медии. Според Стаматов близостта на македонската столица до България предполага и по-голямо присъствие на тазгодишния форум:

Надяваме се да открием нови приятели и да се видим със сънародници от Македония, с които от години поддържаме връзка – с представители на български организации там, с наши колеги журналисти, сподели той пред Радио България. Известно е, че присъствието на български медии в Македония е проблем, който още не е решен, въпреки договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между двете страни и връзките между български и македонски медии и други институции. Темата за присъствието на български медии в Македония беше разгледана наскоро и от Комисията по политиките за българите в чужбина към Народното събрание, където бяха откроени тревожни факти и нерешени проблеми. Естествено е тази тема да бъде обсъдена и на 14-ата медийна среща в Скопие. Живеем с свят, в който дори за година настъпват значими промени в медийната среда. В този смисъл ще е интересно да продължим една дискусия от предишната медийна среща в Кишинев за това дали телевизиите губят умните си зрители, за сметка на интернет медиите и социалните мрежи. Добра отправна точка за подобна тема може да бъде статията на главния секретар на БТА Евелина Андреева, в която се правят интересни прогнози за бъдещето на журналистиката и за това, че в близко време 90 на сто от публикациите ще могат да се подготвят от изкуствено създаден интелект.

Петър Стаматов анонсира и намерението да потърси подкрепа на останалите български медии по света, за да се реализира официално преброяване на българите в чужбина.

Във връзка с предстоящото през 2020 г. национално преброяване на гражданите в Република България, изпратихме предложение до Националния статистически институт да се включи и преброяване на българите в чужбина. Отговориха ни, че идеята е интересна и важна, но, поради използването на общи стандарти за целия Европейски съюз, не може да се извърши едновременно и преброяване на диаспората. Такова преброяване може да се реализира допълнително, но е необходим отделен бюджет. Считам, че ако колегите на срещата подемат тази идея и я популяризират, това може да помогне за нейното осъществяване, казва Петър Стаматов.

Световната среща на българските медии се организира от Българската телеграфна агенция и Асоциацията на българските медии по света, тази година в партньорство с Македонската информационна агенция, Българо-македонската камара, фондът "1300 години България" и други институции.