Учени тръгнаха по пътя на каракачанските кервани, за да почувстват волната душа на общност, населяваща балканските земи векове наред, но и за да видят с очите си как днешните потомци опазват наследените традиции и ритуали.
Изложбата „По пътя”, която на 5 ноември ще бъде подредена в културно пространство „Склад” в пловдивския Тютюнев град, разказва за двегодишното изследване сред общности на каракачаните у нас и в Северна Гърция. То е направено от учени в катедра „Етнология” на Пловдивския университет.
Нашият акцент в изследването беше каракачаните в България като движеща се общност – разказва доц. Красимира Кръстанова, декан на Философско-историческия факултет в Пловдивския университет и ръководител на проекта. – Бяхме при хората в Карлово, Сопот, Сливен, както и в Комотини, Северна Гърция, за да наблюдаваме по какъв начин те са запазили спомена за това движение. Каракачаните са пастири, които населяват Балканите от столетия и животът им е свързан със сезонната миграция на семействата, на родовете и на стадата между зимните и летните пасища. И въпреки че днешните каракачани са уседнали в градове и в села в България, Гърция, Турция и Македония, те остават свързани с вечното пътуване на предците си и представят това свое наследство чрез спомени, знания, песен, слово и празници.
До ден-днешен няма единна теория за произхода на каракачаните. Някои учени твърдят, че общността напуска Северна Гърция в началото на XIX век, след като оказва съпротива на поробителите и е подложена на масово клане. А други смятат, че каракачаните последни бранят Константинопол и се оттеглят през 1453 г., когато градът пада под османска власт. До средата на миналия век те водят номадски начин на живот – преди да се превърнат в съвременна уседнала общност, която обаче пази спомена за пътя, оформянето на селищата в планината, отглеждането на овцете, преработката на млякото, останалите дейности, белязали миналото на родовете и солидарността, запазила се помежду им и до днес.
Каракачаните са православни християни и следват празничния календар на църквата – казва още доц. Красимира Кръстанова. – Но заедно с това те имат красива обредност, свързана с номадския им начин на живот. Наесен каракачаните слизат от планината и се отправят към равнината на Беломорска Тракия. И тръгвайки на път, те спазват един прекрасен ритуал – красиво облечена жена на кон повежда целия керван, който поема на юг. Сватбеният обред пък изисква страната на младоженеца да направи знаме, наречено фламбура, и с него ритуално преминава цялата женитба.
Някога каракачаните са живеели затворено и са се женили помежду си, но днес вече има много смесени бракове. И въпреки че компактната им общност е останала в миналото, те пазят традициите и ги използват в своите празнични моменти, казва доц. Красимира Кръстанова.
Каракачаните действително са много древна общност и самите те смятат, че са запазили Омировия гръцки език – продължава тя. – Има обаче твърде много гледни точки по този въпрос, за да го обсъждаме еднозначно. И днес каракачаните продължават да поддържат гръцкия – макар и онзи, който са говорили по-рано в семейството, да е по-скоро архаичен диалект. А някои от тях научават добре съвременния език и по този начин стават мост на приятелството между гръцкия и българския народ.
Освен с живописни фотографии, пътят на каракачаните ще бъде онагледен и с филма „Пътуване с каракачаните” на режисьорката Екатерина Минкова. Този филм ще ни покаже живота им и съхранената от тях културна идентичност, която ги прави част от нашето общество, казва в заключение доц. Красимира Кръстанова.
Снимки: личен архив и БГНЕС
Четвъртото национално “Биенале на илюстрацията” ще бъде открито днес в Триъгълната кула на Сердика – уникално галерийно пространство в центъра на София. Биеналето, както и в предишни негови издания, няма тема. “Целта е да се даде възможност на..
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
Художест вена галерия насред гората – на това оприличават очевидци крайпътната чешма с беседка край момчилградското село Конче в Родопите. Началото на..