Едно ново списание на българския пазар – „Изживей България“, си поставя задача да разказва за историята, традиционния бит, културата и природата на България, като в него се подчертава: „За да я опознаете, трябва не просто да я съзрете с очите си, а да я усетите със сърцето си“.
Как да разкриеш пред чужденци или пък пред българи, но по нов, по-съкровен начин, България в цялото ѝ многообразие?
За това се замисляш след разговор с главния редактор Светлана Радева, която предлага заедно да изживеем духа и традициите на нашата земя.
Списанието „Изживей България“ (https://experience-bulgaria.eu/) не е поредната повърхностна туристическа брошура, определено е като научно-популярно издание и се подготвя от експерти. Насочено е към българите в страната и в чужбина, но с версията си на английски език цели много по-широка аудитория. Идеята е дълго обмисляна:
То запълва празнина на българския пазар, тъй като в основата му е етнологията, но в популярен вариант, прави се и от журналисти, и от учени, – обяснява Светлана Радева. – Материалите, които са за отделните региони, се пишат от местни специалисти. Идеята е да се усети духът на съответното място от страната. Всъщност това е и много сериозен ресурс за съвременен туризъм, който бихме нарекли „бутиков“. Полека-лека отминава времето на бума на големите курортни комплекси, все по-интересни стават традиционният бит и култура.
Изданието е предназначено за цялото семейство, тъй като освен текстове за четене включва и „нещо“ за правене – съвременно ръкоделие на основата на традиционните занаяти, старинни кулинарни рецепти:
Има модели за ръчно плетени чорапи на дупки, характерни за помаците, има и няколко модела за шевица, модерният ръчно рисуван шал с везбен мотив на младата майсторка Виолета Сапаревска. Водеща специалистка в етнологията, доц. д-р Светла Ракшиева, подготви текст за хляба като част от българската национална традиция.
Има и материал за ритуала панагия в Кюстендил – това е един празник на хляба, езически по своята същност. Изключително събитие, перспективно за туризма, но неизползвано от туристическите предприемачи.
Засега списанието излиза на тримесечие в хартиен и електронен вариант. Във всеки брой ще бъдат представени един музей и културното наследство в неговия район. След публикацията за Историческия музей в Кюстендил и самия древен град – прочут с минералните си извори и черешите, във втория брой ще има разказ за културното наследство на Дупница и за Дряновския манастир.
Неслучайно на корицата на първия брой е известната народна певица Николина Чакърдъкова, която говори за българския фолклор, човешките ценности и етномодата. В новия брой темата продължава Христо Димитров, известен български хореограф и режисьор, създател на националния фолклорен ансамбъл „Българе“. Обединява ги хъсът към българското, – споделя Светлана. – Българите трябва да се научат да оценяват това, което имат и да пазят българския фолклор.
Списанието си сътрудничи и ще представя проекти на Националния научен и експедиционен клуб-ЮНЕСКО. Сред темите на новия – втори брой, ще бъдат и българските училища в чужбина:
Те са изключителни, успели са да направят неща, които никой друг в България не е успял – да обединят всички български политици от Европарламента, независимо от тяхната политическа принадлежност, за да се стигне дотам в скоро време българският език да е матуритетен и в европейските училища. В САЩ това е постигнато, таксата за полагане на матура по български език се финансира от бюджета на Съединените щати и с тази матура се влиза в американски университети. Българите в чужбина популяризират българската култура по цял свят.
Светлана Радева е етнолог, автор на книги и статии за българските шевици, защитава дисертация за културно-историческото наследство на капанците – колоритна етнографска група в Североизточна България. Тя надгражда знанията, получени в Геолого-географския факултет на Софийския университет, на който е благодарна за пространственото мислене и широката обща култура. Обаче на първо място се представя като любител, който стана професионалист:
Аз бродирам и плета от 4-5-годишна възраст, преди да започна да чета и пиша... Правих съвременни дрехи с шевици, в един момент стигнах и до етногенезиса, анализирайки везбени техники от научната им страна, защото те са много консервативни, а българската шевица далеч не е само кръстче!
Снимки: „Изживей България“ и Елена Паскалова
Със закриването на “Балкантон“ през 1994 г. спря и изработването на грамофонни плочи в България. Това обаче ще се промени и през 2025 г. ще бъде открита първата фабрика за винили в страната, която на този етап ще е и единствената на Балканите. Пред БТА..
От фондация "Наталия Симеонова" са подали документи за регистрация на читалище, което ще носи името на легендата на българската рок музика Кирил Маричков. Това съобщи пред БНР бившата водеща на едно от популярните преди време телевизионни предавания "Море..
"Вечният годеник" е първият публикуван на български роман на известната френска писателка Аниес Десарт. Преводът е на Силвия Колева. Историята се заплита в ритуалната зала в кметството, където малко момченце се обяснява в любов на момиченце на..
От фондация "Наталия Симеонова" са подали документи за регистрация на читалище, което ще носи името на легендата на българската рок музика Кирил Маричков...
Със закриването на “Балкантон“ през 1994 г. спря и изработването на грамофонни плочи в България. Това обаче ще се промени и през 2025 г. ще бъде открита..