Макар до края на мандата на ЕП да остава половин година, проблемите в Съюза, заслужаващи внимание, не са никак малко, а Европа е изправена пред важно решение за своето бъдеще. Ще се довери ли отново на Европейската народна партия, чието мнозинство управлява Съюза повече от 15 години, или ще поеме по нов път, избирайки някоя от алтернативите, предлагани от останалите партии?

Дискусията „Европа на кръстопът, евроизборите и гласът на гражданите“, чийто домакин и медиен партньор бе Българското национално радио, предложи гледните точки за бъдещето на Съюза на няколко български евродепутати от различни политически семейства. Според представителят на Европейската народна партия (ЕНП) Андрей Ковачев ЕС трябва да работи за своето по-видимо присъствие и участие в световната политика, тъй като генерира 23процента от световния брутен вътрешен продукт. Едно от предложенията в тази посока, дадено от германския канцлер Ангела Меркел, предвижда създаването на Европейски съвет за сигурност, който да се ръководи на ротационен принцип. Освен това, според нея, решенията по отношение на външната политика и сигурността, не бива да се вземат само единодушно.

От своя страна, евродепутатът Момчил Неков открои важните за европейските социалисти предложения, по които те ще търсят консенсус и след изборите. Актуална тема за тях продължават да бъдат двойните стандарти при храните, както и деформациите, които се получават при сключване на търговски споразумения, изгодни само за т. нар. „богати държави“. Важно за социалистите е и приемането на детска гаранция, която да обезпечи всяко дете с подслон, храна и образование. Това драстично ще намали риска от тяхното социално изключване.

Добре обмисленият избор, както и активното участие на гражданите в изборите за европейски парламент през 2019 г., гарантират легитимен резултат и представителство на гражданите, но в политиката шест месеца са както кратък, така и дълъг, изпълнен с рискове период от време. По думите на социолога Евелина Славкова, макар нивата на евроскептицизма в България все още да са ниски, това не е съвсем така в останалите държави-членки. Данните на едно от последните проучвания на Евробарометър, проведено сред 30 000 души, сочат, че 44 на сто от тях смятат, че ЕС върви в грешната посока, а 32 процента – че Съюзът се управлява правилно. Затова не бива да ни изненадва фактът, че все по-голяма популярност придобива популистката теза за Европа на отечествата.

Най-важният въпрос, който ще бъде поставен на тези европейски избори, е дали Съюзът ще продължи да се развива в посока към една инерционна федерализация, или ще намери своите основи там, където трябва да бъдат според нас, казваевродепутатът Ангел Джамбазки от Европейските консерватори и реформисти. Европа на отечествата означава да има споделена отговорност и усилие там, където има нужда и държавите да бъдат оставени да водят своята вътрешна политика. Има едно огромно усещане за липса на солидарност и справедливост в Съюза. Има неравномерно разпределение на тежестта и благата в ЕС. Обърнете внимание например на обществените поръчки, които се провеждат в рамките на парламента и на комисията. Те се осъществяват от фирми, които са винаги в Германия, Франция или Белгия. Това е един от отговорите защо се наблюдава това огромно чувство за несправедливост, от гледна точка на страните от източната част на Съюза. Причината е, че всички дават своите вноски в един общ бюджет и той се разпределя предимно в западните държави.