Св. Климент е български просветител, духовник и книжовник, последовател на Светите братя Кирил и Методий, на когото Българската православна църква отдава почит на 25 ноември. Според авторите на Пространното житие (Българска легенда) – охридския архиепископ Теофилакт и Краткото житие (Охридска легенда) – архиепископ Димитрий Хоматиан, този велик наш отец и български светилник произхожда от европейските мизи, които мнозина наричат българи (Хоматиан). Историческите извори свидетелстват, че когато създателите на писмеността Кирил и Методий тръгват за Моравия, взимат със себе си и техния роднина Климент. Той придружил двамата просветители и в Рим, където е ръкоположен в свещенически сан. След смъртта на Св. Методий (885г.), който бил архиепископ на Моравия, немското духовенство изгонва учениците му, които намират добър прием в пределите на Българската държава, приела християнството през 864 г.. След покръстването страната и народът имали нужда от учители и разпространители на вярата на разбираем език. За приноса на Св. Климент в създаване на средновековната книжовна култура разказва доц. Трендафил Кръстанов от Църковно-историческия и архивен институт при Българската патриаршия:

Делото на Св. Климент е неразривно свързано с дейността на братята Кирил и Методий и със Св. Наум, с когото се смята че са събратя. Беше открит „Пространен разказ за живота на Св. Наум“, в който се казва, че Климент и Наум със своите учители превели с новосъздадената азбука свещени писания, които били сверени и благословени в Стария Рим. Така те подготвили своята просветителска мисия. Пак там се подчертава, че трима от Кирилометодиевите ученици – Климент, Наум и Ангеларий, копнели за България, надявали се да отидат в България и били сигурни, че България ще им даде подслон и покой.

Българският владетел Борис-Михаил ги посреща радушно и им създава всички необходими условия за книжовна дейност, целта на която била да бъдат задоволени нуждите на българската църква с необходимите богослужебни книги. Княз Борис изпраща Св. Климент като учител, а както казва доц. Кръстанов, длъжността учител в християнството е изключително важна, защото той има за задача да просвещава народа, да провежда беседи, да обучава младежите, да превежда книги и да пише проповеди, жития, похвални слова, църковни химни. Според историческите данни за 7 години той е обучил 3500 ученици в Югозападна България. След като приемали свещенически сан, те измествали гръцкото духовенство, което проповядвало на неразбираем за народа език. И не напразно Теофилакт нарича Св. Климент пръв епископ, проповядващ на български език, предвид дейността му за християнизацията и просветата на българите. От Климентовото книжовно наследство най-добре са запазени преписите, правени в Молдова и Влашко, тъй като там езикът е различени са преписвани дословно, обяснява събеседникът ни. В процеса на научната си дейност доц. Кръстанов открива датата на смъртта на светеца, локализира и епископското му седалище и ги представя на конференция в СУ „Св. Климент Охридски“:

Като епископ Климент носи няколко названия Тивериополски и Велички. Във Ватиканската библиотека открих документи на Аристархи Ставраки – велик логотет на Цариградската патриаршия, който десетилетия е правил списъци на епископиите, включително Велеграда (Берат) и Канина, Северен Епир. В тях срещнах името на Климент с датирана дата на смъртта 25 юли 916 г. И в папския годишник Annuario Pontificio има сведение за такава епископия. Потвърждава се и предположението в науката, че епископията на Св. Климент е била двусъставна – от 893 до 906 е бил епископ Тивериополски или Струмишки, а от 906 до смъртта си е епископ Велички. За да се посвети изцяло на книжовното дело, българският владетел Борис осигурил на Св. Климент къщи в Девол и Охрид. Домът му в Охрид се издигал до храма „Св. Панталеймон“, където е и погребан. Всеки светец се чества там, където са неговите свети мощи, а не където е роден или е действал. Затова е правилно да се казва, както са подписани и неговите слова и поучения, Св. Климент Епископ Велички и Охридски Чудотворец, който по своя произход и дело е българин – заключава доц. Кръстанов.