След два дни дебати, парламентът прие бюджета на страната за 2019 г. Промени от това, което първоначално предложи Министерството на финансите и одобрения официален вариант, няма. Дори и някои аргументирано звучащи предложения и забележки на опозицията не бяха взети под внимание.

В България се смята, че приемането на държавния бюджет е кулминация в работата на Народното събрание през годината. За това има известни основания, защото държавата си остава най-големият работодател в страната, най-големият и богат инвеститор и незаобиколим фактор при решаването на проблемите на образованието, социалната политика, здравеопазването, сигурността и отбраната. Все сфери, които засягат пряко всеки един български гражданин.

Първото, което може да се каже за новия държавен бюджет е, че той е най-големият в съвременната история – 22.730 млрд. евро разходи, което е с 3 млрд. евро повече, отколкото тазгодишния бюджет. Само за сравнение ще споменем, че бюджетът за догодина на най-мощната икономика в Евросъюза Германия е 356 млрд. евро или почти 16 пъти повече, отколкото публичните финанси на България. Това, че се предвижда държавата да похарчи толкова много пари, означава, че всички, които разчитат на бюджета ще получат повече. И това наистина е така, макар че, както е известно, парите никога не стигат.

Минималната работна заплата ще се повиши от 256 евро на 283 евро. С над 440 млн. евро повече ще са догодина парите за пенсии и социални грижи, като общо държавата ще плати над 7 млрд. евро. С 275 млн. евро повече ще отидат за сектор „Здравеопазване“, а за „Отбрана и сигурност“ – 240 млн. евро. Образованието ще получи над 180 млн. евро повече. Много показателни са думите, които произнесе вносителят на бюджета финансовият министър Владислав Горанов. Той заяви пред депутатите, че бюджетът е прогноза, която според мен за следващата година е добра. Дали това е точно така, не е много сигурно, защото първите признаци на циклично забавяне на икономическия растеж вече се забелязват не само в България, но и в Европа и даже непоклатимата Швейцария регистрира спад на БВП. Няма как това забавяне да не се отрази и на малката българска икономика, свивайки един от основните източници на растежа – експорта.

Най-голям дял в разходите на държавата имат парите за социалната политика – в подкрепа на безработните, хората с увреждания, социално слабите, пенсионерите. От 1 януари 2019 г. се вдигат всички заплати на публичната администрация, а от 1 юли ще се актуализират с 5.7% пенсиите. Предвижда се също така увеличение на доходите на учителите, полицията, военните, лекарите. Освен по-големи възнаграждения, армията и силите за сигурност ще получат и доста по-големи от досегашните държавни субсидии за превъоръжаване. Максималният размер на държавния дълг в края на 2019 г. трябва да е 12 млрд. евро при таван от 13 млрд. евро за 2018 г. Всички тези числа говорят, че управляващите в момента страната са уверени в себе си, въпреки че догодина ще има поне два вида избори – за Европейски парламент и общински. Неслучайно проявената в определени сектори бюджетна щедрост се разглежда от някои наблюдатели като „предизборни обещания“.

Дали това е така, е трудно да се каже. Факт е обаче, че изразената в бюджета за догодина икономическа и социална политика на правителството изглежда много по-близка до реалните нужди и възможности на страната и е крачка напред по пътя към по-добро благосъстояние на българите, които все по-ясно заявяват, че повече не желаят да са най-бедните европейци.