България е малка по своята площ и на картата на Европа понякога по-лесно ще я разпознаете по фóрмата, но не и по името, което липсва. Обаче този, който опознае страната ни, няма как да не признае достойното ѝ място на европейския континент: заради богатата история, щедрата природа, пъстрите традиции и мистериите, които я обвиват. Една от тези мистерии са т. нар. провиралки – скални изпитания с лечебен ефект. Те са замествали отчасти слаборазвитата медицина в римско време и през османското владичество по българските земи. Популярни са и до днес.

Думата „провиралка“ значи място в скала, през което човек се пъха и успешно минава от другата страна. Все още не сме намерили на други езици подобен термин, – казва Костадин Димов, който от години обикаля из България, издирва и се опитва да разгадае загадките на обредни скални обекти от древността. – Думата „провиралка“ на български звучи леко несериозно, но се оказа, че зад нея са мегалитните обекти с най-богато разпространение и уважение сред българите.

Тази традиция, популярна в България, може да е позната и в съседните балкански държави. Но в други точки по света няма сведения да е разпространена, твърди Димов. Той си обяснява широкото приложение на тази формула за здраве от древността с „Литиката“ на Орфей, който е познавал скалите, техните лечебни свойства и е засилил интереса към този вид обекти. Ванга също ги е използвала и е пращала хора в различни краища на България, където има провиралки. Истински дар за нас е, че:

Традициите в България са живи. Десетки хиляди на година минават през провиралките, колкото и странно да ми изглеждаше и на мен, – разказва Костадин Димов. – Най-известната, през която всички сме минавали като малки за преодоляване на страх, е провиралката в параклиса до Рилския манастир. Друга известна провиралка е в Крибул, където хората се провират за здраве и за зачеване.

Три са търсените полезни ефекти от провиралките. Първият е преодоляване на някакъв страх. Вторият, характерен може би за половината от тях, е за зачеване на жени, които нямат рожба. На някои места освен скалното изпитание има и извор с вода, която се пие или маже за подсилване на ефекта от камъка. Третото предназначение на тази древна „медицинска апаратура“ е за болести на двигателния апарат. Провирайки се, човек притиска болния кръст в камъка. Смята се, че при този своеобразен масаж се освобождава енергията на тялото и то се излекува.

Не всяко място в скалите, през което може да се провре човек, се ползва за провиралка. Древните са имали ясна представа кое място с какво е силно. Популярни са ставали местата, доказали своя ефект. До някои от провиралките или в близост до тях има параклис, като например при с. Сталево. В чирпанското село Златна Ливада се намира най-старият действащ манастир в Европа – „Св. Атанасий“. Там в малка пещера е живял Свети Атанасий. Тази пещеричка днес е провиралка. Под манастира има лечебен извор.

Всяка провиралка си има своето предназначение в зависимост от мястото, геометрията, вида скали. Чудно ли ви е по какви белези се съди за древността на тези обекти?

В някои от провиралките се вижда полиране на камъка, което говори, че оттам са минавали хиляди тела. Не са ползвани само последните 20, 100 и дори 200 години, – убеден е Димов. – Това е много древна почит. Винаги са на някое свещено място, което е било светилище може би още от неолита, и което има някаква енергия – кристална, водна или газове, които излизат изпод земята, както е в местността Рупите при къщата на пророчицата Ванга.

За да се постигне ефектът от преминаването през провиралката, се спазва ритуал, който понякога се превръща в истинско изпитание:

Ритуалът е – минаваш през мястото, помолваш се. Ако е за забременяване, го изпълняваш три пъти. След това се кръстиш и закачаш някаква твоя дреха като дар, който да поеме благопожеланията на боговете, в резултат на твоята молба към тях, – разказва Костадин Димов. – Някои от провиралките са на много трудни места. Такава е провиралката при село Стоманци в Източните Родопи. Тя се намира в скала, която е над пропаст. След като минеш през отвора в скалата, за да се върнеш, трябва да минеш през малко балконче – не повече от две педи широко, над пропастта. Жените, които минават  оттам три пъти, за да заченат, са много смели.

Досега Костадин Димов и неговите съмишленици са установили общо 25 провиралки, на които обичаят е жив.

При добра организация в издирването, предполагам, ще изброим над 100 в България. Това е като поликлиника на древността – във всеки регион трябва да има поне една такава, убеден е Димов. Той приканва всеки, който знае за такива места, да споделя, за да се популяризират и оживят, а тези, които имат нужда – може да намерят изцеление.