Петьо Костадинов: „Гайдата е непрекъсващ извор на идеи и на нови музикални открития“

публикувано на 13.12.18 в 11:36

За именития гайдар Петьо Костадинов 2018-а е юбилейна, а равносметката от постигнатото през 50-те му житейски години е респектираща.Инструменталист със забележителна техника, новатор в изкуството на гайдата, той е успешен интерпретатор като солист на традиционни хора и мелодии, както и автор на интересни композиции. Владее старинните фолклорни стилове на свирене, но и непрекъснато опитва нови инструментални похвати и щрихи. С лекота се включва в различни наши и международни музикални проекти – още един знак за високата му изпълнителска класа. Преминал през музикалното образование в НУФИ „Филип Кутев“ в Котел и Музикалната академия в Пловдив, той придобива сериозен опит в ансамбъл „Тракия“, а след това и в ОНМ на БНР, където и до днес е сред най-изявените солисти.

Съвсем различна страна от таланта си Петьо Костадинов разкрива като част от етно формацията „Булгара“, наложила се с новаторския си подход към традиционната музика.

Петьо Костадинов: За мен тя е всичко

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Израснах в семейство, което слушаше предимно народна музика – споделя Петьо Костадинов. И аз нямах друг избор – само това слушах. Моят дядо по майчина линия свиреше на гайда. Той беше човекът, който първи ми подаде този инструмент в ръцете, подреди ми пръстите и започнах да свиря. Бях записан в музикална школа в с. Самуилово, Сливенско, при преподавателя Добромир Иванов (Добри Селеминовски). Той ме подготви за музикалното училище в Котел. Мои преподаватели там бяха Диньо Маринов, Кольо Софинков (светла им памет и на двамата), както и други добри педагози. Учихме музиката на гайдарите Костадин Варимезов, Никола Атанасов, Шахпас Салиев, Стоян Попов (Попето). След като завърших, имах удоволствието да преподавам няколко години в същото училище. Щастлив съм, че мои ученици днес работят в ансамбъл „Тракия“, в Музикалната академия-Пловдив и др. Аз самият работих в „Тракия“ 8 години. Този ансамбъл ми даде добра основа. Имахме много концерти в страната и чужбина, беше страхотно изживяване за мен. Заедно със семейството ми се преместихме в София и от 2001 г. работя в ОНМ на БНР, където започна звукозаписната ми работа. Оттогава започнах да пиша и мои пиеси. В една от тях – „Гайдарски мелодии“ (аранжимент Димитър Христов), въведох мой похват – два тона в ручилото, което по принцип изпълнява само един бурдониращ тон. В момента работя и върху нови прийоми в начина на свирене. В пиесата „Гайда аваси“ също има новост. Там свиря едновременно с две гайдуници.

Това също прилагам и в „Булгара“. В тази група се чувствам свободен когато свиря, заедно с колегите там много се забавляваме. Музиката на „Булгара“ е съчетание на българския фолклор с рок, джаз и други стилове. Свирим предимно по клубове и на фестивали в България и Европа. През 2003-2004 г. имахме удоволствието да свирим заедно в зала „България“ със световноизвестния музикант Милчо Левиев. Беше страхотна емоция, през 2005 г. бяхме подгряваща група на китариста Ал ди Меола в НДК… Концертите с ОНМ на БНР винаги се превръщат в силни преживявания. Всичко, което изброих, дължа на гайдата. За мен тя е всичко. Много нещо могат да се направят с този самобитен инструмент. Бих посъветвал младите гайдари да се придържат към старинния ѝ стил и оттам насетне да градят. Още много нови неща могат да се открият.

Споделете

Петьо Костадинов: „Гайдата е непрекъсващ извор на идеи и на нови музикални открития“

Споделете

Още от категорията

"Тихо"

"Всеки ден"

"Нежен"

Искрена Йорданова – един изтъкнат музикант, отдал сърцето си на бароковата музика

Песните на Кичка Савова събират млади таланти на майсторски клас в Пловдив

В „Книга на песните на ЕС“ може да се чуят 6 български вечни песни

Българско Национално Радио