Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

И аз имам семейство, макар и приемно



В дните около празниците в края на годината телевизиите запълват програмите си с романтични филми за щастливи семейства, вдъхновени от коледния дух и любовта в най-висшата ѝ форма. Сред усмивки и благопожелания от малкия екран валят реклами за подаръци и празнични намаления. А зад фасадата на украсените витринии суетнята около покупките, сред студа, се крие бедността, другото лице на празника. То ни моли да отворим сърцата си и за тях – изоставените, бездомните, семействата в недоимък и да се опитаме да сгреем сърцата им с внимание, да облекчим болката им, да ги приемем в дома си.

А тези, които най-много се нуждаят от топлина и семеен уют, са децата, които по различни причини не могат да живеят с биологичното си семейство. Именно за тях е създадена т. нар. приемна грижа*, която да запълни за определен период от време липсата на семейна среда:

Приемната грижа е много трудна задача и не се очаква хората, които проявяват интерес да я предложат, да бъдат подготвени – казва Биляна Койчева, директор на Центъра за обществена подкрепа към Института по социални дейности и практики. – На практика става така, че всичко се учи в хода на работата с децата и приемните родители. Работодател на приемните семейства в София е Столична община. От там се получава и финансирането. Ние сме подкрепяща организация, която им доставя супервизия, група за взаимопомощ, индивидуални месечни срещи, домашни посещения. Имаме богат опит в тази област и работим не само с кандидатите за приемни родители, но и след настаняването на децата оказваме подкрепа на приемните семейства. Правим го безвъзмездно с намерението тази услуга да бъде доразвита и усъвършенствана в най-добрия вариант за България.



Целта на приемната грижа е да даде шанс на детето да се изгради като личност, точно тогава, когато му липсва родителската подкрепа. Именно това мотивира Мария Благоева да стане приемен родител през 2009 г. Тогава среща Реми, едно „изгубено“ дете от нигерийски произход, което си няма никого. И променя съдбата му, за да стане известен танцьор с много купи, отличия и школа за танци. В момента Мария се грижи за братче и сестриче на 9 и на10 годишна възраст, които отглежда вече 6 години.

Развиват се с часове пред очите ми. Момченцето е пълен отличник, а момиченцето е родена самарянка. Много мотивирана, много организирана, с ясно съзнание за бъдещето. Знае какво иска – да стане медицинска сестра или ветеринарен лекар. А момченцето е толкова мъдро, че на моменти имам чувството, че говоря със старец. Той ходи на танци при батко Реми заедно със сестричката си. И двамата учат в частно училище, защото някак си не можаха да се впишат в държавните.“

Какви са плюсовете и минусите на „приемната грижа“?

За децата има само плюсове. Що се отнася до родителите – те трябва да знаят, че правят абсолютна подмяна на живота си. Моят живот се дели на две – до приемната грижа и след нея. Имам чувството, че преди съм била съвсем друг човек. Смених си кръга от приятели, начина на живот. Имам биологичен син, който от време на време ми казва „мамо, ти така не си се грижила за мен“. Ако трябва да сме честни, тези деца имат много повече нужда от грижи, те имат ранички за лекуване. Заедно с тях ние, приемните родители, преминаваме през радости и скърби, нашите общи победи и загуби. Децата са ни много скъпи, няма две мнения.



Мария е член на Националната асоциация по приемна грижа и общува с приемни родители от цялата страна. Познава голямата им болка – т. нар. реинтеграция, или връщането в биологичното семейство. Когато детето се връща обратно в семейството, от което е било извадено заради някакъв риск и отново попада в същия омагьосан кръг, ефектът от приемната грижа се изгубва.

Това е голяма травма за децата и за приемния родител, защото му забраняват да ги вижда, а те от своя страна се чувстват предадени. Когато обаче се върне при родителите, които го обичат, или пък е осиновено и щастливо в новото си семейство, мисията на приемната грижа е изпълнена. Това е и целта на приемната грижа – да подадеш ръка на едно дете в нужда, да го издърпаш и да го пуснеш да плува или да му помогнеш да отиде на място, където ще бъде по-щастливо. Тогава и приемният родител е щастлив.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

*По данни на Агенцията за социално подпомагане в края на юни 2018 г. приемните семейства в България са 2175, като най-много са регистрирани в област Варна – 144, Шумен – 142, Велико Търново и Монтана – по 134, Плевен – 131, Хасково – 128, Пазарджик – 114. В София семействата, които отварят сърцата си за „приемна грижа“, са едва 55.

Снимки: Център за обществена подкрепа

Още от категорията

Калин Стоянов

Армията е готова с хеликоптери и тежка техника да подпомага борбата с пожарите

Към момента няма застрашени населени места и бедстващи граждани въпреки множеството пожари, възникнали на територията на България. Ситуацията постепенно се нормализира, увери вътрешният министър Калин Стоянов пред БНР. Пожарът в Свиленградско продължава...

публикувано на 15.07.24 в 11:59

Президентът откликна на желанието на ПП-ДБ за извънредна среща

Президентът Румен Радев ще проведе среща с представители на парламентарната група на "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ), съобщиха от пресслужбата на президента. Разговорът ще е на "Дондуков" 2 от 16:00 часа, на 15 юли по..

публикувано на 15.07.24 в 11:51

Остава горещо с опасност за пожари, критично е положението в Свиленградско

228 пожара са били потушени в страната за последните 24 часа, съобщиха от Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението". Без нанесени материални щети са били 181 пожара, от които 126 в сухи треви, горска постеля и храсти, четири в стърнища и..

публикувано на 15.07.24 в 08:36