Ние вече 100 години гледаме филми и сме свикнали с киното, но в началото хората са бягали от салоните, когато на екрана са виждали влак. Сега с новите технологии е същото, толкова е силно усещането – казва Златин Радев, един от най-успешните анимационни режисьори и продуценти.

Специалистите във визуалното изкуство, а и всеки, докоснал се до образите и усещанията, които виртуалната реалност (VR) създава, твърдят, че това е най-съвършеното изживяване в киното и анимацията. Изображението може да е генерирано на компютър, снимано с камера или анимирано чрез нови техники за анимация.В зависимост от приложенията ситя бива компютърна анимация или т. нар. компютърни игри и синематик VR.

Виртуалната технология се отразява и на разказа. Няма близък, среден или общ план – всичко е един гигантски план от 360º, където се вижда всичко, обяснява аниматорът и допълва:

Много е странно как се разказва такава история и къде ще накараме зрителя да гледа, защото той може да си гледа където си иска. Ние правим някакво действие, но той може да застане с гръб или надолу или нагоре и това поражда хиляди други нови проблеми, които човек не може да си представи, че ги има. Затова трябва да привлечеш погледа му със звук, светлина или действие.

Аудиото в тези филми е пространствено и звукът се подава, така че зрителят да се обърне към мястото откъдето идва, както е и в реалния живот.

Много е интересно, дава много възможности, но и създава много проблеми – и технически, и чисто художествени. И точно това привлича твореца в Златин Радев. Когато гледах за първи път VR, изведнъж се зачудих къде са ми краката – споделя усещанията си аниматорът. Поглеждам надолу и виждам някакъв свят, а мен ме няма. Много е странно чувството. Затова в упътванията се препоръчва да не се движи прекалено камерата, защото мозъкът се лъже изключително лесно. Той приема реалността, сякаш е там и, въпреки че вестибуларният апарат в действителност не се движи, първата реакция е гадене.

Виртуалната технология вече навлиза навсякъде, а от лятото на 2018-а е и в смартфоните. Това е един изключително хубав инструмент, но човек трябва да може да го използва. – подчертава Златин Радев и допълва – Едно време в анимацията е имало бои, четки, а сега има и това. Класическото кино няма да отпадне в никакъв случай, но ще има и новите технологии. Въздействието му върху човека е много по-силно. Естествено, както всяка подобна технология, има опасност от манипулация, но зависи от това как я използваме. Това ли е бъдещето?

Аз лично се двоумя. В живота, сред природата, ние не ходим да си въртим главата на 360º. Освен това в киното, както и в живота, сме свикнали да виждаме първо общата картина, после да се приближим и ако се интересуваме от детайла, съвсем да се доближим. Ако в киното не се следва тази динамика на общ, среден и близък план, човек започва да се чувства некомфортно. VR показва всичко едновременно и разчита зрителят да си избира, като малко го насилва да ходи и да си върти главата. А това на мен лично не ми харесва особено. Впечатлява ме, но до определен момент. Това е нещо като периферно зрение, но за човека са достатъчни 180º, не непременно 360º всеки път. Затова смятам, че с времето нещата ще се избистрят.

Снимки: архив