В сърцето на София, в непосредствена близост помежду си, се издигат храмове на трите религии, характерни за България – християнство, юдаизъм и ислям. В самия център на площада, който носи името му, е Катедралният храм на Софийската митрополия „Св. Неделя“. За съдбата на това духовно средище разказва дългогодишният му изследовател доц. Христо Темелски – директор на Църковно-историческия и архивен институт при Българската патриаршия. Според него църквата не е възникнала през XII в., както се е смятало доскоро:
Доц. Темелски пояснява, че когато храмът е построен във възрожденския му вид стените остават варосани.
Дърворезбарят Антон Станишев завършил иконостаса през 1865 г. Големите царски икони, които и до днес могат да се видят, нарисувал възрожденският живописец Станислав Доспевски. Запазена е и негова икона от 1857 г., чийто ктиторски надпис свидетелства, че е заплатена от софийския благодетел и предприемач Иван Денкоглу. Другите икони от иконостаса са дело на различни зографи, които поради скромност не са се подписали. След възобновяване на храма от Никола Лазаров през 1906 г. Църковното настоятелство спазарило Иван Травницки, чех по произход, преподавател в Рисувалното училище в София, да направи нов иконостас. Към него той изработва владишки и царски трон – запазени и до днес. През 1971–73 г. с благословението на покойния патриарх Кирил храмът е изографисан цялостно от колектив под ръководството на Николай Ростовцев (бел.ред. български иконописец от руски белоемигрантски произход).
За по-старите жители на столицата, храмът е известен и като „Св. Крал“, заради мощите на канонизирания за светец сръбски крал Стефан Урош II Милутин. Те са пренесени около 1460 г. в София от Софийския митрополит Силваний.
След възобновяването на храма през XVII в., когато става Митрополитски, мощите са пренесени в него и от тогава до сега се пазят тук. Поради това нарицателно са го наричали „Св. Крал“, но храмът винаги е бил „Св. Неделя“ поради факта, че централният му престол е посветен на тази мъченица – заключава доц. Темелски.
Снимки: wikipedia.org и БГНЕС
Многобройни, често противоречиви са спомените на участниците в съдбоносната за България 1876 г. Но писмата и документите за Априлското въстание, което поставя на дневен ред въпроса за Освобождението на България, чертаят една по-широка картина на..
76 години след неговата кончина първият български цар от Третото Българско царство Фердинанд Първи се завърна у дома, в Двореца "Врана", с което бе изпълнена предсмъртната му воля. В своето завещание той пише, че желае да бъде погребан именно в..
В многовековната ни църковна традиция миряните винаги са посрещали новия свещенослужител или владика с възгласи "Достоен". Така те показват уважението си, с надеждата той мъдро да води паството към духовно спасение. Не така обаче беше посрещнат от..