Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Пътешественикът Петър Ванев: Всичко започва с първата стъпка



Петър Ванев е първият българин, извървял Тихоокеанския хребетен път (ТХП – минава през САЩ от границата с Мексико до границата с Канада) и Апалачката пътека. Страстта му към пътешествия e провокирана от книгата „Моето приключение в дивото“ от Черил Стрейд, която разказва историята на жена, преминала ТХП, за да намери отново себе си. Вдъхновен от преживяванията на героинята, събира информация и през 2017 решава, че е готов да приеме предизвикателството и да премине пеш 4240 км по ТХП, защото, както казва, ако не бях направил тази крачка, щях да съжалявам. Добавя, че опитът, който е имал, беше нищожен, но подготовката – възможно най-адекватната.

Малко след завръщането му става факт и книгата „Пътека през огън и лед“, в която описва подробно преживяванията си. Днес тя е пътеводител за всички онези смели мечтатели, тръгнали по стъпките му. Трасето на ТХП пресича пустини, високи планини, гори, като денивелацията достига до 4000 м. То преминава през зони с различни климатични особености и големи температурни разлики. Затова събеседникът ни съветва, че е добре да има два вида екипировка – за топло и студено време:



По Апалачите дъждът беше проблем. Там трябва да знаеш как да опазиш нещата си сухи. Рязката промяна в надморската височина с непрекъснати изкачвания и слизания, стръмните пътеки, покрити с мокри и хлъзгави камъни, предлагат риск с всяка стъпка
.



Тежка и непосилна задача
е да бъде плануван целият преход, защото има елемент на непредвидимост. Добре е пътешественикът да има приблизителен план, който същевременно е и гъвкав. Ето защо Петър Ванев не може да каже точно по колко километра е извървявал. Като средно число на първия преход сочи 25-30 км дневно, а на втория – 30-32. Потегляйки на хиляди километри, далече от близките си, той е имал и безпокойства:



Страховете бяха много за мен като неопитен пътешественик. Основно от непознатото. Но не позволих това да ми попречи да стъпя на старта. Оттам нататък всяка стъпка ме движеше напред. Всичко започва с първата стъпка. И така до завършване на първия преход.



По време на пътуването Ванев е срещнал младежи на 18 и възрастни на 70, дори 80 години. Те са му вдъхнали вяра, че има добри хора, които имат желание да помогнат без да очакват нещо. Различни са препятствията, които пътешественикът е трябвало да преодолява:



Такъв преход е огромно предизвикателство за физиката и психиката. А колкото повече се предизвикваме, толкова по-добри ставаме в това, което правим и сме по-добро копие на самите нас. Всяко ново предизвикателство ни дава нов опит, който можем да ползваме в бъдеще –
обяснява Ванев и продължава. – Тялото се адаптира към натоварването и тогава предизвикателството става игра на психиката. И човек трябва да е силен и уверен в себе си и в умението да се мотивира в моментите на отчаяние и съмнение, за да се справи с опасностите, които може да попречат да осъществи мечтата си.



Убеден е, че наред със силния характер и собствената мотивация, пътешественикът трябва да има конкретни източници, от които черпи вдъхновение и увереност, за да продължи напред. Това може да са снимки на близки, семейство, приятели. За връзката, която се изгражда с природата по време на дългите преходи казва, че тя позволява на съзнанието да размишлява върху неща, за които ежедневието не ни дава време да помислим и да оценим много повече това, което имаме.



Първият преход Ванев е финансирал сам, а вторият е станал реалност благодарение на спонсори. Опитът му показва, че тяхното намиране и убеждаване е по-трудната част от извървяването на проекта. Какво следва, освен написването на книга за Апалачката пътека?



Остава последната стъпка от Тройната корона – съвместна титла между ТХП, Апалачката пътека и Континенталния преход. Общата дължина на трите е около 12 700 км. Последната, най-дълга стъпка, е Континенталният преход, но дали ще е най-предизвикателната и опасна, се надявам да разбера през 2019-та година. Тройната корона не е материално възнаграждение, а оценяване на човешките възможности. Мисля, че ако аз мога да го направя, и други могат, важно е какво желание имат.

Снимки: личен архив

Още от категорията

Възстановен е мостът на Кольо Фичето в град Бяла

След дългогодишна разруха, един от емблематичните мостове, строени от майстора зидар Кольо Фичето, е готов отново да посреща туристи.  Беленският мост е построен над река Янтра през 1865 - 1867 г. по нареждане на валията на Дунавския..

публикувано на 11.08.24 в 09:10

Безплатните турове на Open Vratsa, които разкриват красотите на Враца и на Врачанския Балкан

От това лято посетителите на Враца могат да опознаят планинското градче чрез напълно безплатните обиколки с гидове по модел на подобни турове, които се предлагат в големите европейски градове. Идеята е гостът, който за пръв път посещава северозападния..

публикувано на 09.08.24 в 12:30

Хотел или ваканционен имот – кое е по-изгодно и удобно?

С 30-40 % се е увеличило предлагането на ваканционни имоти в България през последните три години. Към момента техният брой надвишава 20 хиляди. Все повече клиенти предпочитат да си наемат апартамент или дори цяла къща през ваканцията си в България..

публикувано на 05.08.24 в 10:40