Симфоничният оркестър на БНР започва 2019 г. с концерт на 18 януари в столичната зала „България“. Програмата, подбрана от гост-диригента Пламен Джуров, е пъстра и включва наистина стойностни произведения, достъпни и приятни за слушане, с любопитна история и собствено послание. Солистка е младата цигуларка Лия Петрова, която ще изпълни един от „вечните хитове“ на Моцарт. Ще прозвучи и знаково българско произведение, както и великолепен образец на Романтизма. Подробности разказва проф. Джуров:
Винаги е удоволствие да се работи със СО на БНР – споделя той. – Понякога съжалявам, че не винаги публиката научава имената на прекрасните музиканти в състава. В културната ни среда те са добре познати като солисти или преподаватели, но не всички си дават сметка, че този оркестър е изграден от великолепни артисти. Позволих си да направя програма, която е по-сложна в стилово отношение. „Токата“ от Димитър Ненов – първата творба, която ще прозвучи, е много популярна. Създадена е за пиано. Интересно е, че за пръв път разполагаме с две различни оркестрации на българско произведение. Едната е от класика на българската музика Лазар Николов, другата, чиято премиера правим, е от Иван Стайков – най-младия ученик на Ненов. Забележително е, че композиторът години е изпълнявал „Токатата“ по памет, преди да я запише на нотен лист. В пиесата личи „здравата конструкция“ на архитекта, който е и великолепен композитор и пианист. Известно е, че през 20-те години на м. в. Ненов завършва архитектура в Дрезден, през 30-те специализира в Италия и практикува тази професия известно време. Второто произведение е Концерт № 5 на Моцарт ( създадено от гениалния композитор в тийнейджърска възраст). А солистката Лия Петрова е очарователно момиче, което шества по световните концертни зали. Всеки, който има шанс да общува с нея, ще бъде дарен със светлина, с надежда... Прекрасен представител на младото поколение. Ще изпълним и популярната Симфония в ре минор от Цезар Франк - един от върховете на френския романтизъм. В тази творба има много фантазия – темброва и драматургична. Има чувственост и чувствителност едновременно. Велик органист и композитор на произведения за този инструмент, Франк като че ли е изпитал „недостатъчност“ и се е обърнал към симфоничния оркестър, за да използва всички възможности на човешкото дихание и чувствителност, за да покаже, много ярко и декларативно, скръб, съмнения, апотеоз, полета от отчаянието към надеждата… Това произведение би помогнало на днешния слушател, привикнал да възприема музиката като „звуков тапет“, да направи разлика между „заместителите“, с които сме обградени и истинските произведения на изкуството. „Тибор Варга“ (Швейцария), „Луи Шпор“ (Германия), „Вацлав Хумел“ (Хърватия) – това са само част от международните конкурси, на които Лия Петрова е лауреат. Да не забравяме и последното ѝ отличие – първа награда от „Карл Нилсен“ в Дания – един от най-големите цигулкови конкурси в света. Първите ѝ стъпки в музиката са на 4-годишна възраст, а на 5 изнася първия си концерт – на сцената на зала „България“, съпровождана от Камерния ансамбъл „Софийски солисти“ с диригент Пламен Джуров.
Свирили сме заедно през годините на безброй концерти, турнета. От проф. Джуров и „Солистите“ съм научила страшно много, споделили сме много хубави моменти. За мен те са като музикално семейство. Миналата година имахме голямо турне в Япония. Музиката е вид общуване и когато хората споделят толкова време на сцената, между тях се създават много здрави връзки. Учителите са много важна, основна, но не и единствена част от обучението на музиканта. Наистина, аз имам щастието да уча при прекрасни учители. Евелина Арабаджиева, при която започнах и завърших НМУ „Любомир Пипков“, е много важна фигура в професионалното ми обучение. В момента завършвам поредното си висше образование при Антия Вайтхас в Hochschule für Musik “Hans Eisler”, Берлин. Учила съм също при Огюстен Дюме в Chapelle Musicale Reine Elisabeth – Белгия, – всички знаем какъв голям артист е той, също при Рено Капюсон. Когато човек споделя сцената с толкова големи музиканти, може да получи ценни уроци. Опитът и споделянето, обменът на идеи и енергии ми се струват точно толкова важни, колкото и целият процес на обучение. Три пъти съм свирила с Марта Аргерих и това беше наистина изключително, запомнящо се преживяване. Освен че е наистина голям музикант и това изобщо не е необходимо да се повтаря, когато си на сцената с нея, разбираш за каква личност, за каква енергия става дума. Това e и нещото, което„заразява“ публиката, а не само фразата и красивият звук. Колкото до конкурсите – те са полезни, тъй като за кратко време подготвяш и много, и различни произведения. Това е реалността за всеки изпълнител. Конкурсите също са и „врата“ за реализация за нас, младите изпълнители, тъй като музиканти много, а концертни зали и възможности за изява – не чак толкова.Най-трудната победа? Мисля, че тя е в борбата със самия себе си, в това човек да остане абсолютно верен на същността си, въпреки модата и предпочитанията на другите. Да, може би това е най-трудната победа.
В града на тепетата - Пловдив, на 8 и 9 юни ще се проведе музикален фестивал за електронна музика под названието LOST in HILLS. Двудневната програма на живописния хълм Бунарджика включва над 40 артисти, които ще излязат на три сцени. Публиката..
"Кавалът е инструмент, който винаги е звучал около мен още в детството. Помня роднинските събирания в Стара Загора всяка събота, по повод и без повод, а на тях винаги се пееше" – това разказва за първите си срещи с народната песен и съпровода..
Белослава посреща лятото с няколко събития – нова песен, Е.Р., лятно турне и нова плоча. В песента със заглавие "Душата ми", певицата разказва за пътуването в любовта. "Текстът в "Душата ми" е за пътя с моя съпруг Евгени и е посветена на него...
Композиторът Йосиф Цанков, творил от началото на 30-те години на ХХ век до 1971 г., неслучайно е наричан Патриарх на българската музика. Оставил е над..
Ясно
Разкъсана облачност