Унищожаването на природата и нейните ресурси в името на частни интереси е проблем, който от години притеснява населението от двете страни на българо-сръбската граница. Природозащитници и общественици от двете държави с тревога следят случващото се с двете мини за добив на оловно-цинкова руда и мед в близост до сръбските села Караманица и Мусул.
По данни на членовете на босилеградските сдружения „Еко-Био Правда“ и „Глас“, оповестени на специална пресконференция в София, дейностите в мините предизвикват замърсяване с тежки метали на притоците на река Драговищица, която достига до България и се влива в река Струма. Според тях концентрацията на вредни отпадъци във водата, почвата и въздуха на няколко километра от е десетки пъти над нормата.
И ако у нас все още няма повод за притеснения, тъй като няма данни за завишаване на стойностите на замърсяване на водата, картината от другата страна на границата е съвсем различна. Доскоро предпочитано място за почивка и туризъм, днес районът непосредствено след границата ни със Сърбия постепенно се обезлюдява и опустява. Според сънародниците ни от Босилеградско причина за това са както липсата на препитание, така и все по-замърсената околна среда.
Димитър Куманов от сдружение „Балканка“ съобщи, че още през 2016 г. сръбските власти са изпратили писмо до българското Министерство на околната среда и водите в очакване на необходимото становище от България, в което да отговори дали ще участва в Конвенцията за ОВОС в трансграничен контекст. Отговорът обаче закъснява с пет-шест дни от установения шестседмичен срок, което възпрепятства България да участва в процедурата, – сподели Куманов.
Освен този проблем на нашите сънародници в Западните покрайнини, на пресконференцията стана дума и за страховете на жителите на Кюстендил и областта, заради наскоро издадено от българското правителство разрешение на канадска компания, което ѝ позволява в рамките на три години да извършва проучване за добив на полезни изкопаеми в землището Злогош. Председателят на кюстендилския граждански инициативен комитет „За чиста природа“ Антонина Шипарова споделя опасенията на екоактивистите:
Шипарова допълни, че сдружението е запознало с проблема както община Кюстендил, така и останалите две общини на територията на землището – Трекляно и Земен. Общинските съвети в двете общини още преди Нова година са гласували против търсенето на полезни изкопаеми в площ „Злогош“.
За коментар по двете горещи теми, засягащи живота и здравето на гражданите, както в Кюстендилско, така и отвъд границата, потърсихме кмета на Кюстендил Петър Паунов. Той бе категоричен, че няма да бъде допусната проучвателна дейност в тази територия, тъй като от общината са изразили своето несъгласие с това пред Министерството на околната среда и водите. Премиерът също е уведомен за случая, увери Паунов. Относно сигналите, свързани с мините край Босилеград, кметът заяви:
За пореден път Българското национално радио раздаде годишните си отличия "Сирак Скитник". Голямата награда беше връчена от вицепрезидента Илияна Йотова на Цвети Радева, водещ на фолклорното предаване "Имат ли песните спиране" по програма..
През нощта над източните райони облачността ще остане значителна. Над останала част от страната ще бъде ясно. На повечето места ще бъде почти тихо. Около и след полунощ на места в котловините и низините ще се образува мъгла и ще има намалена видимост...
Температурите по планините са сравнително високи за сезона, а във високите части е ветровито и мъгливо. Въпреки това условията за практикуване на зимни спортове са добри , съобщава БТА. По информация на Планинската спасителна служба на Българския Червен..
До края на идната седмица КНСБ ще изпрати на правителството своите предложения, които да залегнат в управленската програма на управляващата коалиция...
Данъчните закони ще бъдат преработени и бюджетът ще бъде преработен. Това заяви пред БНР депутатът от ГЕРБ Делян Добрев председател на Комисията по..
В понеделник ще бъде блокиран пътният участък на международния път Е-75 в Сърбия, съобщи ситуационният център на Министерството на външните работи...