„Януари е Сурва“, казват жителите на Перник, защото всяка година в последните събота и неделя на месеца градът очаква участниците в Международния фестивал на маскарадните игри „Сурва“. 28-ото издание на карнавала ще посрещне над 7500 участници. Маски от всички етнографски области на България ще демонстрират 102 групи. Обичаите си ще покажат и 19 групи от Македония, Русия, Португалия, Италия, Сърбия, Румъния, Гърция, Словения и Турция. С всяка следваща година интересът на децата към фестивала се увеличава и тази година над 1300 деца ще се потопят в маскарадните ритуали и традиции.

Старите костюми се обновяват като се набляга на изработката на нови кукерски маски, т. нар. ликове – обяснява събеседникът ни. – Групата се събира в пригодено за целта помещение, което в района на Перник се нарича мечкарница. Всеки носи необходимите материали и с общи усилия участниците се подготвят за празника. Всяка маска е индивидуална и неповторима. Няма предварителен план или скица. Майсторът, изработва това, което усеща, че е необходимо.

Огромни и плашещи са кукерските маски. Вярва се, че трябва да бъдат пазени в тайна до празника, за да не изгубят магическата си сила. Людмил Йорданов обяснява, че идеята при изработване на кукерската маска е да прогонва злите сили и да изглежда колкото се може по-страховита, по-страшна от злото дори:

Нашите кукерски маски се изработват изцяло от естествени материали – дърво, кожа, рога – казва той. – Семейството ни прави конструкцията предимно от червена върба, тя е лека и жилава. Покрива се с животинска кожа – овча, козя, заешка или друг вид. Кукерската маска се смята за завършена след поставяне на страховитите рога, които са от незастрашени от изчезване видове. Добре е да се знае, че кукерството не се извършва от варвари, които унищожават животни.

Според събеседника ни всеки може да изработи костюм и маска, стига да има желание да даде нещо от себе си и да вложи сърце и душа. Многобройни са цветовете, които се използват, но основен е червеният защото се вярва, че гони злите сили. Всяка сурвакарска група изработва маски и костюми по свой начин, с различни материали – парцали, пера, мъниста, животински кожи. Затова кукерите са толкова пъстри и различни в нашата малка родина България – обяснява Людмил.

Този колоритен, жив и до днес обичай, е изпълнен със символика. Всеки жител с нетърпение очаква сурвакарите, които със своите обредни действия, танци и звъна на хлопките, окачени на кръста им, прогонват злото и носят здраве, благоденствие и берекет.

От ранни зори нашата сурвакарска група от Селищен дол започва да обикаля къщите на селото, разказва Людмил Йорданов. С екливото, благозвучно дрънкане на звънците кукерите прогонват злите духове. Играят за здраве и плодородие. След като групата мине през всички къщи се събира на площада и с последния тътен на хлопките се слага край на празника. Общата трапеза също е задължителен елемент от най-големия празник в региона на Перник.

Маскарадната традиция в района на Перник през 1966 е превърната във фестивал, който постепенно прераства в национален, а от 1985 е със статут на международен. Перник членува във Федерацията на европейските карнавални градове и през 2009 г. е обявен за маскарадна столица на Европа.

Снимки: личен архив и БТА