Българското радио сменя своя дом четири пъти

публикувано на 25.01.19 в 10:29

Опитите да разкажем историята на Българското национално радио през годините са много, но в стремежа си да я представим синтезирано подминаваме интересни детайли, които биха заинтригували всеки, който се интересува от миналото на нашата страна. В своята история Националното радио устоява на множество промени, преобразили България многократно през последните осем десетилетия.

За начало на радиоразпръскването в България се смята построяването на 50-ватов радиопредавател от високообразования техник инж. Георги Вълков през 1929 година. Желанието на ентусиастите от радиолюбителския съюз „Родно радио“ да създават радиопрограма е подкрепено от държавата, която им позволява да използват пристройка към сградата на ъгъла на столичните улици „Московска“ и „Бенковски“. Скоро обаче става ясно, че наличната техника е недостатъчна, за да бъде достигната по-голяма аудитория и екип родни инженери се заема със задачата да създаде по-мощен предавател. Проблем се оказват и условията на работа, тъй като екипът на програмата се увеличава, а сградата скоро се оказва тясна. Затова с разрешение на държавата, радиолюбителите се преместват и заемат цял етаж от сграда на улица „Московска“ №19.

Сградата на ул. „Московска“ (високата постройка вдясно)
В периода 1938-1941 година освен с нова техника, радио служителите се сдобиват и с много по-голяма сграда, намираща се на сегашния адрес на институцията – бул. „Драган Цанков“ №4.

По онова време оттам започвала вилната зона на София. След бомбардировките над столицата по време на Втората световна война, които поразяват и новопостроената сграда, започва бързото ѝ възстановяване. Оказва се обаче, че общата ѝ площ от 2300 кв. м. не е достатъчна. В края на 60-те години тогавашният председател на Комитета за радио и телевизия Тодор Стоянов, започва да търси изход от възникналия проблем. За решаването му помага арх. Георги Стоилов, който по същото време е кмет на София. В спомените си архитектът споделя:

Арх. Георги Стоилов си спомня

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Дойде моят приятел Тодор Стоянов и ми каза – „дай ми, моля те, помещения, защото ние от Радио София се увеличихме страшно много. Нашите журналисти работят по трима – четирима на една маса. Казах му, че няма, тъй като всички административни сгради, построени по-рано, са заети. Отидох му на гости да се видим в старата сграда на радиото и видях, че между нея и Агрономическия факултет, има едно празно пространство. Казах му да строи на него. Помоли ме да направя един проект, защото ако има план, веднага те включват в градоустройствения план. Направих плана, той го занесе в Плановия комитет и така разрешиха строежа.

Идеята за специфичната конструкция на сградата, издигаща се във формата на обърната пирамида, идва от еркерите на възрожденските български къщи, чиито горни етажи надвисват над по-долните. Първата копка на новия дом на медията е направена на 17 август 1970 година. В Златният фонд на БНР е запазен документален запис, в който Тодор Стоянов определя деня като паметен за по- нататъшното развитие на институцията, защото:

Тодор Стоянов за новото начало

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Всички, които познават бита на радиото и са близки до задачите му, чудесно разбират какво значи за нас първата копка на основите на новата сграда. Затова няма да прозвучи пресилено ако кажа, че за нас денят понеделник 17.08.1970 година отбелязва началото на едно строителство, което ще създаде нови условия и нови технически предпоставки за по-ефективно развитие на радиото, навлязло дълбоко в битието на нацията.

Новата сграда е построена за рекордно кратък срок и радиослужителите се нанасят в нея през 1972 година. Междувременно радиото се превръща в многопрограмно, излъчващо три програми с национално покритие – „Хоризонт“, „Христо Ботев“ и „Орфей“.

Снимки: архив БНР