Ваня Вълкова: “Постигнах това, за което мечтаех“

публикувано на 29.01.19 в 11:37

Снимка: личен архив

Многостранно е певческото майсторство на Ваня Вълкова. Гласът ѝ звучи от концертния подиум, на сватби и навсякъде, където тракийските ѝ песни събират нейните почитатели. Като солистка на известните сватбарски оркестри „Канарите“ и „Млади тракийци“, певицата се стреми да зарадва младоженците с подобаващи изпълнения за най-щастливия им ден.

Ваня Вълкова успешно участва и в концерти из страната. Сред предстоящите ѝ изяви е концертът на 19 март под наслов „Фолклорът такъв, какъвто го направиха те“, заедно с Петър Ралчев – акордеон, Стоян Янкулов – ударни, Ангел Димитров –тамбура, „Богдан трио“. Събитието е част от музикалната програма „Пловдив – Европейска столица на културата2019“.

Родовите корени на Ваня Вълкова са от добруджанския край. Открили таланта ѝ в ранна възраст, нейните родители я насърчават да продължи обучението си в НУФИ „Филип Кутев“-Котел. Ваня Вълкова завършва и АМТИИ-Пловдив със специалности народно пеене и гъдулка. Още в студентските си години печели първи награди в конкурсите „Иван Георгиев“ и „С песните на Вълкана Стоянова“, а като гъдуларка е носителка на първа награда в конкурса „Янко Петров“.

През 2001 г. регистрира и първите си записи с Оркестъра за народна музика на Националното радио. Тя е инициатор и основател на детска музикална школа по народно пеене в гр. Раковски.

Ваня Вълкова споделя вълнуващи моменти от певческия си живот:

Ваня Вълкова: Всеки изпълнител, който иска да се развива, трябва да създаде свой стил

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Човек се ражда с таланта си. Семейството събуди у мен любовта към фолклора. Откакто се помня, майка ми и баща ми участваха в самодейни състави. Баща ми е със специално отношение към народната музика. Видял е в мен талант и желанието ми да пея. Той ме подкрепи в годините, за да стигна до това, което съм. Била съм 4-5-годишна, когато за първи път съм пяла на сцена в с. Дебрене, Варненско и до ден днешен не съм спряла. В музикалното училище в Котел се почувствах като в родната си къща. Спомням си колко изискваше от мен учителката ми по пеене Сашка Ченкова. Имала съм страхове, дали ще е доволна от мен, дали се справям добре. А с преподавателката ми по гъдулка Величка Тодорова понякога месеци свирех едно и също нещо, докато не се получи както трябва. Колко е било полезно наученото там! В студентството си осъзнах, че това, което са ни преподавали в училището, не са просто уроци по пеене и гъдулка, а са ни дали път за човек, който е тръгнал да успява в музиката с любов и постоянство. Щастлива съм, че имам възможност да бъда на една сцена с музиканти, от които съм се учила. Тя, музиката, може да бъде представяна на всякакви сцени – на концерт, сватба, събори, мегдани, частно парти, юбилей, дори и без повод. В един момент всеки изпълнител, който иска да се развива със своя музика, трябва да създаде свой стил. Постигнах това, за което мечтаех. Благодарна съм на Петър Ралчев, Георги Янев, Пейо Пеев, Недялко Недялков, Стоян Янкулов. Не мога да изброя всички…

Вълнуващо бе моето гостуване в Амстердам с група „Арифа“, съставена от четири момчета от различни държави, които живеят в Холандия.Участвахме три жени – от Иран, Китай, България. Трите свирим на струнни инструменти, типични за съответната държава. Представихме едновременно по интересен начин народната музика на България, Китай и Иран под съпровода на „Арифа“. Имахме концерти в няколко държави, издадохме албуми.