„Не всеки, който скита, е изгубен“, казва британският писател Джон Р. Р. Толкин и е прав, тъй като, макар често да не знае какво го очаква, всеки човек иска да преживее поне едно приключение в живота си. Пътят на Стефан Пелев започва от родния му град Русе, където завършва своето средно образование пети по успех от цялото училище. Докато е ученик, участва и печели призови места в множество олимпиади по история и география.

И така, „увлечен в неговия бяг“, той върви по пътя „додето стигне друг голям, събрал пътеки и мечти“. Но за разлика от хобита Билбо Бегинс (авантюрист по стечение на обстоятелствата)от фантастичната поредица на Толкин, Пелев добре знае накъде да поеме и какво иска да му се случи. Избира да замине за Шотландия, където е приет да учи бизнес мениджмънт и международни отношения в университета на Абърдийн. Той попада в една от малкото квоти, предназначени за студенти от Източна Европа. Що се отнася до броя на българите в Шотландия, Стефан посочва, че макар да няма официална статистика, те са между 40 и 50 000 души, концентрирани в пет големи града: административния център Единбург, Глазгоу, Абърдийн, Дънди и Инвърнес. За да се издържат, те работят различни непрестижни професии като сервитьори, пикола или касиери, какъвто е бил и самият той. Животът в Обединеното кралство крие някои специфики, които е добре да се знаят от всички, пожелали да преследват мечтата за по-уреден и щастлив живот на Острова, споделя Пелев:

Макар да имат различни разбирания и правила от тези на източноевропейците и трудно да им се доверяват, шотландците допускат изключения, ако кандидатите за даденото място докажат, че са достатъчно компетентни. Шансът лично да се увери в това се усмихва и на Стефан Пелев, когато разбира, че депутат от Абърдийн търси свой стажант. Българинът е избран за длъжността след интервю, изпълнено с всевъзможни въпроси, както за историята на Шотландия, така и за целите и развитието му оттук нататък. Постепенно, подпомагайки дейността на депутата, той се присъединява и към неговата Шотландска национална партия. Какви са нейните история и цели, научаваме от нашия сънародник, допуснат да бъде неин член:

Тя набира популярност в края на 90-те години, когато през 1999 парламентът в Лондон гласува акт, който позволява на Шотландия, Уелс и Северна Ирландия да имат свои национални парламенти, наречени национални асамблеи. Като автономни области, те получават и лимитирани права. Това позволява на шотландската идентичност да започне своето възраждане, което е много интересен процес, а шотландците започват да преоткриват своя език. Малко хора знаят, че местният език в Шотландия, преди английския, е шотландски келтски.

Относителната автономия, която получава от Лондон, дава възможност на Шотландия да се разграничава от някои решения по определени въпроси, взети в Уестминстър. Най-отявленият пример за различните гледни точки, които имат управляващите в Лондон и Единбург, бяха резултатите от референдума за Брекзит, в който 62 процента от шотландците гласуваха за оставането на Обединеното кралство в ЕС. Остава въпросът какво ще се случи с българските граждани на територията на Великобритания след 29 март – датата за Брекзит, която премиерът Тереза Мей категорично определи, въпреки разногласията с Брюксел. Този въпрос все още няма еднозначен отговор. Според Стефан, период на адаптация със сигурност ще има както за българите, живеещи на Острова, така и за онези, които тепърва пристигат. В свои изказвания българският външен министър Екатерина Захариева нееднократно заяви, че всички наши сънародници, живеещи на територията на Великобритания, както и британците, пребиваващи у нас, трябва да бъдат пререгистрирани. Що се отнася до краткосрочните пътувания от и до Обединеното кралство, британският посланик в България Ема Хопкинс, увери, че те ще се осъществяват без виза, но ако планират да останат повече от 3 месеца, гражданите на ЕС трябва да подадат документи за разрешително за престой.