Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

В храмовете на Беломорска Тракия още витае българщината

Те са български, защото са строени от българи, които са се черкували в тях. Черквите в Беломорска Тракия са пазели българския дух векове преди Освобождението на България. Когато по силата на Ньойския договор през 1919г. великите сили откъсват от страната ни Беломорска и Източна Тракия и Западните покрайнини, населени предимно с българско население, в България пристигат стотици хиляди бежанци.Следтази национална катастрофа, която не само разкъсва българската територия, но и обезкървява икономически държавата ни, християнските храмове в тракийските земи продължават да съхраняват историята и вярата на предците ни.

Димитър ШалапатовТова е наше духовно пространство и трябва да сме най-големите нихилисти, за да го отречем, подчертава потомъкът на изселници от Беломорска Тракия Димитър Шалапатов. Той е настоящ общински съветник в Хасково, дългогодишен председател на местното тракийското дружество "Георги Сапунаров" и главен секретар на Съюза на тракийските дружества:

Такива като мен са десетки, дори стотици хиляди, свързани с Беломорска и Източна Тракия – разказва Шалапатов. – Ние сме потомци на бежанци от този район, т. нар. тракийски българи. Любовта ни към Тракия, нашата духовна територия, идва от бабите и дядовците ни, които са ни говорели с такава обич за земите ни, особено в годините, когато нямахме възможност да ги посещаваме. До сетния си дъх те мечтаеха да се върнат там, където са поели първата глътка въздух. Аз самият съм отраснал с разказите на моите баба и дядо и за мен беше недопустимо да не отида да опозная този район. Когато го видях с очите си, поисках да документирам преживяното.

Още през 2008 година на научна конференция в Кърджали Димитър Шалапатов представя своята студия „Българските християнски селища в Беломорска Тракия“, а през 2011 година изследването му излиза в илюстрованата книга „Българските християнски селища в Западна (Беломорска) Тракия“. В началото на есента през 2018 г. той изследва историята на 35 села, в които продължават да съществуват православни български храмове. Там, освен селищата, съм отразил и църквите – разказва изследователят. – И тъй като тази година се навършват сто години от Ньойския договор, който ни отнема Западна Тракия, реших да покажа културното наследство, което е останало по тези земи. Така се ражда идеята му да запечата във фотографски кадри духовната им история. А част от снимките с български храмове и параклиси са събрани в изложба и луксозен албум, който Шалапатов дарява на големите библиотеки в страната. Пространството в хасковската галерия, в която показах фотосите, можеше да побере снимки на едва четиридесет църкви – пояснява той. – В действителност те са доста повече, но това са най-запазените, чисто български църкви. По думите му сред най-красивите е „Св. Вмчк. Харалампий Чудотворец“ в село Дервент (Авас), осветена през 1860 година. Черквата е действаща и по размери си съперничи с тази в Дедеагач (Александруполис):

Църквата  „Св. Вмчк. Харалампий Чудотворец“
Тя е най-внушителната, защото и самото село е от най-богатите в района. От една страна, там има много маслинови гори, а от друга – скотовъдството също е много силно развито, както и търговията. По думите на баба ми земите им били много плодородни и хората отглеждали по три реколти.

Силната им вяра ги сплотявала и когато получили разрешение да съградят черквата, събрали сами парите за строителството ѝ само за две години. Кръстили я на Св. Харалампий, който неведнъж ги спасявал от беди. В землището на някогашното Дервент е и Скалният храм "Св. Тодор" на повече от 1000 години.

Скалният храм „Св. Тодор“
Църквата „Св. Богородица“ в Доган хисар (Есими), където са се черкували дедите на Д. Шалапатов също е с богата история:

Тя е строена през 1835 година и се запазва в автентичния си вид до 1994 г. Капитан Петко Войвода е кръщаван в нея през 1844 г.. По повод 150 годишнината от рождението му самите гърци решиха да я обновят. Направиха преддверие и облицоваха част от нея. На изложбата я показвам как е изглеждала преди и след ремонта.

Църквата „Св. Богородица“
В самия Доган хисар има около десетина параклиса, които се поддържат и досега. В Дервент също. Казвали им църквички и в тях може дори да се извършва служба.

Според изследователя на историята на тракийските бежанци, някогашните български храмове в Беломорска Тракия са стотици. Част от тях са добре поддържани и действащи, а в други се служи само на храмовите празници. За жалост има и съвсем запуснати и изоставени. В споменатата изложба са запечатани тези, в които още витае българският дух. Авторът има намерениеда я изнесев Бургас, Варна и Пловдив, където има голяма диаспора на потомци на тракийски изселници. Очаква се експозицията да гостува и в Народното събрание в София.

Снимки: личен архив


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Свети Димитър Солунски – духовният покровител на Видин

На 26 октомври Църквата ни почита паметта на св. великомъченик Димитър Солунски, считан за един от най-великите светии сред Православието. У нас името му се свързва и с възстановяването на Второто българско царство през XII век, когато братята-боляри..

публикувано на 26.10.24 в 04:45
Четници от ВМОРО, Илинденско-Преображенското въстание

Преди 131 години в Солун български интелектуалци основават ВМОРО

Датата 23 октомври, която запознатите с македонските дела свързват с основаването на ВМОРО/ВМРО преди 131 години в Солун, вече 17 години се чества в Северна Македония като държавен празник и е неработен ден в страната. Тази несъмнено важна за..

публикувано на 23.10.24 в 10:15

Чешма Елия в Никопол е покрита с нежни любовни строфи

Наричат Никопол "градът на вековете" заради неговата хилядолетна история. Той възниква като селище още през 169 г. по времето на римския император Марк Аврелий. През 629 г. византийският император Никифор III Фока преименува града на Никополис, което..

публикувано на 19.10.24 в 09:50