Вече цяла седмица общественото мнение в България е занимавано с твърденията за връзка между случая „Скрипал“ във Великобритания и разследвания в България опит за отравяне на оръжейния бизнесмен Емилиян Гебрев. Версията бе лансирана първо от британския разследващ сайт Bellingcat и неговия руския партньор „Инсайдър“, а после подета и от някои медии в България под заглавия от рода на „Агент на руското ГРУ, замесен в случая „Скрипал“, е свързан и с отравянето на Гебрев“ и „Комисията за контрол над службите се заема с отравянето на Гебрев“. Според в. „Таймс“ лондонската полиция и МИ 5 (британското контраразузнаване) проучват българския случай от 2015 година насам. Най-общо казано, обект на разследване е руски агент с псевдоним Федотов, който е бил във Великобритания по време на отравянето на Скрипал с химическия препарат „Новичок“, а е минавал през България три пъти, единият от които съвпада по време с отравянето на Гебрев. Във Великобритания Федотов бил помагач, а не изпълнител на покушението над Скрипал.

Случаят вчера определено се политизира чрез среща на премиера Бойко Борисов с британския посланик в София Ема Хопкинс, в която участваха главният прокурор Сотир Цацаров, вътрешният министър Младен Маринов и шефът на ДАНС Димитър Георгиев. Допълнителни нюанси към него добавиха и някои други политически изявления. След като ден по-рано – на 10 февруари, парламентарният лидер на ГЕРБ Цветан Цветанов бе изразил убеденост, че Русия ще опита да се намеси в изборите и в България, посланикът на Москва в София Анатолий Макаров репликира, че не е получавал указания за подобно нещо и определи като абсурдни твърденията за връзка на Русия с отравянето на българския бизнесмен Гебрев.

След разговора на премиера с британския посланик стана ясно, че хипотезата за връзка между казуса „Скрипал“ и отравянето на Гебрев е била лансирана от самия бизнесмен миналата година, но поръчаната пак от самия него експертиза във Финландия не е открила субстанции от списъка на Конвенцията за химическите оръжия. Оказало се, че в дома на оръжейния търговец има следи от инсектициди в кафемашина, а подобно на тях вещество било намерено и в салата, която е ял на вечеря с партньори. Дали иронично, или пък не, в. „Труд“ наблегна на това обстоятелство под заглавието „Гебрев отровен чрез кафемашина и салата“.

Миналия петък Дмитрий Песков – прессекретар на руския президент Путин, запита … как е възможно използването на някакво бойно отровно вещество в Европа да остане незабелязано през 2015 г.? Защо разбраха за това едва сега?. Този въпрос остава открит и днес, като дава повод за различни хипотези.

Дали пък не се прави опит за предизвикване на нова реакция на България, след като миналата година тя не се присъедини към повечето страни в ЕС и НАТО, които заради „Скрипал“ експулсираха руски дипломати. Тогава София заяви, че се нуждае по повече доказателства за намесата на Русия в опита за покушение, а вчера фактически каза, че още няма доказателства, но продължава да търси такива в пълна координация със службите на Великобритания.

Като изрази удовлетворение от срещате си с премиера Борисов, посланик Ема Хопкинс коментира, че българските и британските служби работят в сътрудничество по случая „Гебрев“ и… разследването ще продължи след Брекзит. Защо ли дипломатът сметна за необходимо да каже това и не подсказва ли казаното, че странното възобновяване на казуса е свързано по някакъв начин с отделянето на Великобритания от ЕС?

Лансира се и версия, според която българският оръжеен търговец е бил обект на опит за покушение заради частни бизнес интереси. Според бившия шеф на ДАНС Цветлин Йовчев обаче евентуална съпричастност на руска спецслужба в подобен случай е изключена, защото би означавала, че Москва няма контрол над собствените си спецслужби и техните служители.

Казусът остава отворен, защото само след два дни – на 14 февруари, ще се разглежда и от парламентарната комисия за контрол над службите за сигурност. От което пък следва, че продължава да е политически.