Хиляда сто и петдесет години след успението на Св. Константин-Кирил Философ (14 февруари 869 г.) делото му не само е живо, но учени от редица страни все още изучават богатото му житие. Затова и днес – когато честваме представянето му пред Бога, изследователи от шест държави – България, Германия, Гърция, Италия, Полша и Русия, представят най-новите си достижения на конференция с наслов “Нему да бъде слава, чест и почит”. Тридневният научен форум е организиран от Кирило-Методиевския научен център към БАН и е посветен също на 150 годишнината от основаваното на академията.
Почитаме Константин-Кирил Философ като създател, заедно със своя брат Методий, на славянската писменост. Ала още по-значим е той в ролята си на творец на старобългарския литературен език, признат за третия класически език на християнството в Средновековна Европа наравно с гръцкия и с латинския. Изобщо българските земи открай време са давали простор на старата графична култура – гръцкото и латинското писмо, готската азбука, глаголицата и, разбира се, кирилицата.
Трябва винаги да подчертаваме, че кирилицата е създадена в България от учениците на Кирил и Методий и тя е най-големият ни принос в европейската култура – казва проф. д-р Славия Бърлиева, директор на Кирило-Методиевския научен център. – И ако ги нямаше просветените владетели от Кирило-Методиевата епоха, нищо от това свято дело нямаше да бъде съхранено днес и вероятно – като в земите на западните славяни, щяхме да пишем на латиница. Не бива да забравяме също така, че Кирил и Методий разчупват гръко-римския модел на европейската култура и привнасят в него славянския елемент. Затова нека не позволяваме – както се случи неотдавна, да бъдем дразнени по най-груб начин с идеи, че кирилицата е създадена в Македония. И нека обучаваме младите хора да знаят, че азбуката е един от основните параметри на националната ни идентичност, че ни е пазила от всякакви асимилации и че не трябва да се отказваме от нея.
И какво по-смущаващо от новината, че това знание не просто може да изтлее, но да бъде подменено с “факти”, изфабрикувани за целите на нечия геополитическа игра.
В момента в цяла Европа катедрите по славистика, българистика и т. нар. малки славянски езици се закриват за сметка на русистиката – заявява проф. Славия Бърлиева. – Това е лесно обясним политико-икономически феномен, който, за съжаление, отмества интересите на славистите от този пръв етап на Кирило-Методиевото дело. Пресен пример е катедрата “Славистика и балканистика” във Виенския университет, където силно присъстваха българистичните изследвания. На мястото на изключителния млад австрийски учен с добър български и сръбски език обаче беше извикан от Русия специалист – може би също толкова добър, но нямащ нищо общо с балканистиката. Така в катедрата днес има само русисти и нито един представител на балканските страни. БАН се обърна към австрийския министър на просветата и науката с апел да бъде запазена българистиката, но това не се случи. А и нашата държава в лицето на външното ни министерство не си направи труд, въпреки че също беше сезирана.
А равносметката от това бездействие е еднозначна – страната ни се лиши от още едно средище, което да подготвя посланици на българската култура по света.
За мен това е безхаберие и поредна демонстрация на липсата на всякаква чувствителност към духовността – но духовното не носи приходи, не може да се подели и продаде. Това са все неща, чието действие се отнася до няколко поколения след нас и очевидно силните на деня не са заинтересувани от тях, коментира проф. д-р Славия Бърлиева.
Снимки: архив и БТА
В деня на Вси Светии, когато Православната ни църква отбелязва Събора на 12-те апостоли и паметта на всички знайни и незнайни Христови мъченици и изповедници, миряните в България бяха възнаградени за вярата си. Едва ли има по-щастлив от Божия народ,..
Делегатите на четвъртия Патриаршески избирателен църковен събор вече гласуват за нов български патриарх. Той ще бъде избран с две трети от гласовете им между трима кандидати – врачанският митрополит Григорий, видинският митрополит Даниил и ловчанският..
На днешния ден православната ни църква отдава почит на историческите личности, живели по нашите земи от първи век досега и канонизирани за светци. Всички те са били хора на вярата и духа и с делата си са заздравявали спойката между църквата, народа и..
На 24 юли отбелязваме 170-годишнината на родения във Виена чешки историк, славист, библиограф и почетен член на Българската академияна науките. Той е син..
При спасителни разкопки са открити 17 гробни съоръжения от некропола на римската колония Улпия Рациария (край с. Арчар, община Димово, област Видин), от..
На този ден Българската православна църква почита успението на Анна – светицата, родила Мария, която е бъдещата майка на Исус Христос. Св. Анна се смята..