През 2000 г. издават дебютния си албум, носещ името на групата. Той се радва на голям успех, а някои песни от него се превръщат в хитове, сред които са „Приказка“, „Колело“ и „Пътуване“. След него следват още четири албума, като последният излиза преди четири години и е озаглавен „P.I.F.5". С днешна дата в групата свирят Иван Велков (китари), Христо Михалков (бас) и Мартин Профиров (барабани).
Димо Стоянов, вокал и фронтмен на формацията, е завършил Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“ в София. Именно театралното образование му дава възможност всички концерти през годините на P.I.F., да се превръщат в музикални спектакли. Но сега за първи път той играе в драматична роля като артист в пиесата „Кой прибира сутрин звездите?“. Заглавието е по текст от песен на групата.
Това е едно представление, за което може би съм се подготвял 20 години, защото всъщноств него разказвам живота си - споделя Димо. - Идеята дойде преди години от P.I.F. и режисьора Мария Банова да направим пърформънс. Той представляваше рисуване с пясък върху светеща маса, на фона на нашите песни, които изпълняваме в момента. Когато съставихме частите на тази идея, заедно стигнахме до извода, че имаме нужда от текст. Тук се намеси сценариста Здрава Каменова, която е добре запозната с това, което сме правили през годините. Важен е и фактът, че и с Мария, и със Здрава сме завършили НАТФИЗ и се познаваме от дълги години. Така се стигна до идеята Здрава да напише монолозите и формата да бъде моноспектакъл. Като краен вариант, се получиха шест големи монолога, които описват живота и преживяванията на всеки един човек, независимо от професията му.Краят на всеки монолог отвежда до дадена песен, чиито думи оформят цялостната картина. Така текстът на песента е адекватен завършек на текста от монолога. Това е интересното в спектакъла, за което основно допринесе сценариста Здрава Каменова.Зрителитеще видят на сцената една репетиция на група P.I.F., за която аз закъснявам. Влизам в репетиционната и забелязвам, че липсва четвъртата сцена от нея. На нейно място има публика. Но това го виждам само аз, не и останалите музиканти. Тогава аз започвам да разказвам. Играя много персонажи. Това ми дава възможност непрекъснато да импровизирам. Най-забавното е, че останалите от P.I.F. не бива да виждат какво правя на сцената и за какво разказвам. Има много хумор и същевременно сериозност в този моноспектакъл.
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път..