Сред жилищните сгради във видинския квартал „Калето” се извисява силуетът на някогашния еврейски храм. И макар времето и хорското нехайство да са обрулили от строгата му красота, той все така пази достолепието, което италиански архитекти вграждат в осанката му преди повече от век.

Историческата памет на синагогата съхранява спомена за толерантното съжителство между българи, турци, арменци, евреи и роми до към средата на 20-и век; за жълтите звезди, които потомците на Яков са били принудени да носят публично през 1941-44, когато България е съюзник на Третия райх; за доброволното изселване на 1200 видински евреи към новата държава Израел през 50-те години. Именно в средата на миналото столетие тя губи функцията си на молитвен дом и днес само скелетът на сградата подсказва за миналото ѝ великолепие.

Още догодина обаче синагогата може да възвърне стария си облик, ако проектът за реставрацията ѝ бъде доведен до успешен край. За разлика от онзи злощастен опит през 80-те години на 20 век, свел великолепната сграда до жалки останки.

Тогава се взема решението покривната конструкция на синагогата да бъде подменена, вследствие на което покривът бива премахнат и в средата на сградата се разполага кран – припомня арх. Любомир Станиславов, автор на проекта за реставрация на молитвения дом.

Само че през 1986 година парите свършват, строителите си прибират крана и се изнасят от обекта, а новата метална конструкция остава зарязана в двора - без да се извършат каквито и да било действия за защита на сградата. А това граничи с вандализъм, тъй като основната причина синагогата да бъде днес руина, е именно решението да се разположи вътре този кран.

През 2017 година организацията на евреите „Шалом” дарява синагогата на видинската община с условието сградата да бъде реставрирана като културен център на името на известния френски художник Жул Паскин, роден сред еврейската общност във Видин.

Местната власт успява да намери безвъзмездно финансиране по оперативната програма „Региони в растеж” и заем от Фонда за градско развитие и се надява чрез средствата на стойност 10 млн. лв. още в края на годината синагогата да влезе в новата си роля.

Синагогата ще възстанови оригиналния си вид и ще изглежда както е била построена преди 125 години – казва архитектът. – За щастие, имаме запазени архивни документи, снимки и благодарение на тях някогашният молитвен дом ще бъде отново един от величествените силуети по течението на Дунава. Неслучайно тук, буквално в радиус от 100 метра, се намират най-ценните исторически сгради на града.

По думите на архитекта, тази молитвена сграда на евреите представлява трикорабна едноапсидна /с една външна издатина – б.а./ базилика с притвор /обособена входна част/. Тя има галерии и четири кули. Това е изключително мащабна постройка, неразделна част от историята на града. Тя е втората по големина по течението на Дунава – след синагогата в Будапеща, и втора у нас след столичната.

Сградата ще бъде превърната в голяма многофункционална зала с добра акустика, в която ще се организират концерти, изложби, срещи, а защо не и тържества – продължава арх. Станиславов. – На второто ѝ ниво пък ще се разполагат пространства за постоянни изложби, свързани с творчеството на Жул Паскин и с Холокоста. Там ще бъдат също библиотеката и помещенията за дейността на организацията на евреите „Шалом”. Разбира се, сградата ще има и туристически характер – посетителите ще могат да си купят сувенири, брошури, книги, свързани с нейната история. Така че това ще бъде едно богатство за града, който вече притежава голяма спортна зала, но не и подобно място за културни събития.

Във Видин, някога средище на една от най-големите еврейски общности у нас, днес живеят едва неколцина нейни представители. Техният молитвен дом обаче завинаги ще пази спомена за българите, обединили се в спасението на своите евреи.

Снимки: @VidinSynagogue и wikimedia.org