На 1 март българите по цял свят се закичват с мартеници – символ на пролетта и възраждащата се природа, амулет за здраве, радост и успех. Традиционната мартеница представлява два усукани конеца – червен за сила и здраве, и бял за дълъг живот. Днес обаче могат да се намерят мартеници във всевъзможни варианти – за закачване, във вид на гердани, гривни, медальони, с най-различни форми и от най-разнообразни материали.

Ралица Колева изработва мартеници от 20 години. Първите, с които излиза на пазара, са плетени, но постепенно разширява асортимента и в момента предлага над 200 модела.

Работя с различни материали – казва Ралица Колева. – За украса предпочитам дървените мъниста, но хората харесват и метални елементи, на мартеницата да има парички. Ползвам пластмасови мъниста, като избирам по-изчистени цветове. През последните години започнаха да се харесват вълнените мартеници, макар че младите хора все пак търсят нещо по-модерно и лъскаво.

Ралица Колева споделя, че в България масово се продават евтини мартеници, произведени в Китай, а ръчно изработените сякаш не се ценят толкова.

Но има хора, които търсят традиционни мартеници. Клиентите, които избират за всеки човек индивидуално, са тези, които ценят труда ни и дори да нямат много възможност, се стараят да направят точния избор – казва Ралица. – За мен мартеницата е символ на здраве. Когато правя мартеници, винаги ги наричам да носят здраве, защото то е най-важно.

В цветовете на традиционната българска шевица греят мартениците на Димка Дилкова и сестра ѝ Галя.

Спряхме се на шевиците, защото българските шевици са много красиви, богати и различни, а специалистите по шевици и етнографите казват, че те имат защитна сила. А какво по-хубаво от това, на една мартеничка да има нещо толкова българско – усмихва се Димка Дилкова.

Майсторките правят мартеници с най-различни форми, символи и бродерии, но най-много се търси символът „елбетица”.

Елбетицата в шевиците е началото, хармонията в живота. Тя символизира осемте посоки на света – изток, запад, север, юг и междинните. Това може би е най-универсалният символ, красив, завършен на външен вид, с много червено в него. Мартеницата е червено-бял символ и трябва да съдържа тези цветове. Тя носи надеждата за нещо ново, за възраждащия се живот през пролетта. Смятам, че тълкуването на мартеницата е такова – червеното и бялото като символ на женското и мъжкото начало, на здравето, на тези изначални човешки неща – смята Димка Дилкова.

В Националния политехнически музей деца направиха не само характерните за празника мартеници с Пижо и Пенда и мартенички-вретена, но и изработиха нестандартни тениски-мартеници, научавайки за един много интересен изчезнал занаят.

Занаятът се нарича басмаджийство. Наименованието идва от турската дума „басма” – натиск, отпечатване. В България художественото печатане с дървени щампи върху текстил започва през втората половина на XIX век, а багрилата са били извличани от листата и корените на различни растения, от жлезите на някои животни или от минерали – разказва Веселина Енева, главен уредник в музея.

Направих тениска с дървените щампи. Беше доста интересно, забавно и се получи добре според мен. Чувала съм, гледала съм по разни клипчета, обаче не съм предполагала, че ще си направя такава и нямам търпение да изсъхне и да си я облека – казва Радослава.

Направих мартеница. Донякъде беше трудно, особено усукването, но се справих. Идвам на такава работилница за първи път, но ми хареса много – споделя Александър.

 А Веселина Енева напомня:

Мартеничките се свалят, когато видим първите прелетни птици – лястовиците или първия щъркел. Според народните вярвания те се закичват на плодно дръвче, отново символ за плодородие и радост.

Снимки: Ралица Колева, Димка Дилкова и Национален политехнически музей