Последните данни на Евростат сочат, че 5 от 20-те най-изостанали региона в ЕС се намират в България. Единствено Югозападният район със столицата София се представя добре и там показателят за брутен продукт на глава от населението достига 79% от средния в общността. Шанс да се измъкне показва и Югоизточният регион с областни градове като Бургас, Ямбол, Сливен и Стара Загора. За трите региона в Северна България изоставането вече не е новина, а клише. Поради критичния спад на населението под 800 000 души Северозападният регион, който от години е най-изостаналият в ЕС, ще се слее със Северния централен регион.

Пътищата са винаги в началото

Всички критични региони обхващат обезлюдени периферни територии по границите със съседните държави, които са откъснати от вътрешните стопански центрове. Затова трябва да се работи за ускорено развитие на комуникациите и максимално отваряне на нови гранични контролно-пропускателни пунктове. Освен стратегическите магистрали, които в Южна България са почти завършени, а в Северна се строи „Хемус”, България спешно се нуждае от високоскоростни пътища по направленията Север – Юг. На първо място това са Видин – Ботевград ( по протежение на паневропейския Коридор № 10), Русе – Пловдив, Русе – Варна, Силистра – Добрич и Варна – Бургас. Има остра нужда от тунели под проходите „Шипка” и „Петрохан”. Дунавските общини се нуждаят от високоскоростен път по паневропейски коридор № 7, между Видин и Силистра, както и от 3 нови автомобилни моста при Оряхово – Бекет, Никопол – Турну Мъгуреле и Силистра – Калъраш. Предизвикателство е свързването на страната с високоскоростната железница в Европа, която напредва към Балканите по посока Босфора.

Кадрите решават всичко

Голям проблем на българските региони е демографията и емиграцията на работна ръка. Регионите търсят инвеститори, но инвеститорите се оплакват от липсата на кадри и инфраструктура. С кадровия проблем се сблъскваше и социалистическата индустриализация, но хората от селата бързо бяха обучени за новите производства чрез гъвкава система от работна заетост и учене. Днес се връщаме към същия подход, вече наречен дуално обучение, но въпросът е откъде ще дойдат хората? Чрез преодоляване на разликите в доходите. Спрямо европейските доходи регионалните заплати са по-ниски, нарастват бавно, но позволяват да се поддържа приличен стандарт на живот за местните условия.

Отговорността на местните власти и местния бизнес

За да се задържат хората и да се върнат в регионите, трябва активна политика на местните власти и регионална координация. Кметовете и местният бизнес трябва да търсят и привличат инвеститори, да създават възможности за разкриване на работни места. Наистина, много проекти са неизпълними на ниво отделна община или област, но с помощ от държавата и регионално коопериране може да се постигне напредък. Неизползвани резерви за развитието на българските региони има в трансграничното сътрудничество и ориентирането им към големите балкански мегаполиси като Истанбул, Солун, Букурещ и други.

Абсурдно е общини като Видин, Лом, Монтана и Враца, които в България се намират най-близо до сърцето на Европа да са най-изостаналият регион в ЕС. Преди време се водеше напразен спор къде и дали да се строи втори мост между България и Румъния. Скептиците казваха: „Защо ви е мост, като няма път до него”? Други отговаряха: „Защо ви е път, като няма мост”? След 15 години забавяне вече има мост. Оказа се много по-натоварен, от планираното. Днес строителството на път към моста Видин – Калафат изостава и от двете страни на Дунав. Скептиците отново питат: „Защо ви е път и мост, като вече ги няма хората”. Отговорът е: „Това е само началото на пътя към завръщането хората и осигуряване на поминъка им”.