Наричат Петър Попангелов легенда в българските ски. Равносметката на състезателната му кариера е 128 купи и 180 медала. В продължение на 11 години, 1977 – 1988, взема участие в състезанията за Световната купа по ски алпийски дисциплини, като в 37 от тях се нарежда сред първите 10, печелейки шест втори, четири трети и едно първо място в Ленгрис, Германия през 1980. На зимните олимпиади в Лейк Плесид (1980) и Сараево (1984) заема шесто място в слалома. Има три световни студентски шампионски титли в слалома на зимните универсиади в Испания (1981), България (1983) и Чехословакия (1987). Многократен балкански шампион е в слалом и гигантски слалом за мъже и юноши, 26 пъти републикански шампион във всички алпийски дисциплини, постоянен носител на купата на България.

Първите си стъпни в ските Петър Попангелов прави, когато е на 2 години и 11 месеца през 1962 на хижа Мусала. Първият му старт е четири години по-късно в ски-курорта Боровец за купата „Пионер“, където се класира втори. През годините в България тренирахме само преди сезона на големите състезания, другото време по глетчерите в Австрия и Италия, където се кара 12 месеца, разказва Попангелов:

Човек, който е бил спортист, знае колко трудна и сладка е една победа, защото тя е плод на много работа и късмет. Отстрани изглежда лесно, но човек дава повече, отколкото взема. За да се постигне успех в което и поприще да е, трябва да има и известна доза талант. Той трябва да е съчетан с труд, правилна методика и подготовка.

За победата на скиора най-важно е да е по-бърз от другите, защото времето е решаващо, но и от загубата се учи. И това важи не само в спорта, убеден е Попангелов.

За него няма писта в България, която да не обича. В чужбина, в Мадона ди Кампильо и в Гармиш Партенкирхен като наклон и профил пистите не ми бяха от любимите, но на тях винаги имах призови класирания за Световната купа (сребро и бронз – б.ред.), признава събеседникът ни.

С какво се различават днес ски състезанията от онези, в които е участвал?

Сега пистите са много по-твърди и вече се кара почти само на изкуствен сняг. И скоростта е по-висока при всички дисциплини. Техниката е по-различна, по-брутална. Всичко в света се развива с шеметни темпове, не само спортът и ските – обяснява алпиецът. Въпреки това е убеден, че се стига до един лимит, който не може да се увеличава, независимо че ските са спорт на високите скорости и рискът е голям.

Самият той състояние на отчайване не е имал, единственият момент на криза е бил през 1985-а, когато след контузия му изваждат далака, но продължава да се състезава до 1988-а, когато прекъсва на 29 годишна възраст.

Нямах амбиция да стана треньор – продължава Попангелов. – Имах предложения от различни федерации, но исках да се установя в Боровец и да се занимавам с хотелиерство. В спорта се концентрираш върху една насока, докато хотелиерството е сложен и тежък бизнес.

Ските са скъп спорт и за подпомагане младите таланти големият ни скиор дава съгласието и името си за създаване на фондация „Петър Попангелов и приятели за Боровец”. На мнение е, че е добре младите надежди да имат възможност да тренират в чужбина. А дали ще имат успех, зависи от тях и от треньорите. Трябва да знаят как да съчетават тренировки с концентрация и мисловна дейност, защото конкуренцията в ските е огромна, обяснява алпиецът.

Три десетилетия след успехите му днес по стъпките на най-успешният ни ски-алпиец върви Алберт Попов, който с постиженията си дава надежда за нов възход на ските в България.

Той направи голям скок този сезон. Въпросът е оттук натам как ще го възприеме неговата психика – дали е стигнал върха на своите възможности или може още да се развива – това вече зависи от него – заключава Попангелов.

Снимки: hotelpopangelov.com