Житейският път на Манол Михайлов е белязан неотлъчно със странджанската песен – от ранното му детство до настоящата 60-а годишнина, която отбеляза в края на февруари. Израснал в естествената селска среда, бит, общуване, той винаги казва, че неговата „музикална школа“ са песните, звучали по празниците и делниците в родната Странджа планина. Затова той остава предан на старинния ѝ изпълнителски стил. Любовта към странджанската традиция преминава през мисията и на изследовател. Манол Михайлов е автор на книгата „Странджанската фолклорна песен“. Предстои появата на второто ѝ, допълнено издание. Част от репертоара е нотиран от видния фолклорист Михаил Букурещлиев, който дава своята висока оценка за фолклорния принос на певеца в публикацията „Певецът на Странджа – Манол Михайлов.“

Манол Михайлов е роден в с. Граматиково, малкотърновско. От дете пее на читалищни сцени, събори. По време на студентските си години в Химическия факултет към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – София има шанса да се запознае с популярната странджанска  певица Магда Пушкарова. Нейните уроци за сценично поведение, тънкостите на характерното пеене, репертоар, дават полезни насоки за бъдещото му развитие. Резултатът е впечатляващ – повече от 500 са записите му за фонда на Националното радио. За първи път записва словесни наричания на странджански диалект за най-важните фолклорни празници от годишния календар, музикални картини на странджанската Коледа, Нестинарството. По своя лична инициатива Манол Михайлов успя да възстанови националния събор „Странджа пее“ в родното с. Граматиково, който се проведе след 35-годишна пауза (първият събор е през 1960 г.).

Странджанската песен за мен е род, корен, традиция - споделя Манол Михайлов. - Тя ме изгражда като култура, съзнание в реалния живот. Аз не само пея, но и получавам вдъхновения от нея. Когато бях на 6 години, учителката ми Мария Язанджиева ме накара да пея. Отказах, защото на калпака си нямам китка цвете (както е според традицията). Толкова много спомени имам… Когато ходих сред старите хора, разпитвах ги за песните. Радвах се, когато при среща ми казваха: „Манолчо, ела да ти кажем некоя песня“. Много истински  неща съм преживявал със старите хора на моето родно Граматиково, после Малко Търново, Грудово (Средец) и София – вече с голямата Магда Пушкарова. Много съвети ми даде тя. Казваше ми: „Искам да излизаш на сцената като артист. Първо поглеждаш публиката, усмихваш се, поглеждаш оркестъра, даваш знак и почваш да изживяваш музиката с цялото тяло.“ Тя ми даде песни, които е пазила, за да ги даде на певец – мъж. Песните си съм изпълнявал в летния театър Бургас, на хорището в родното село. Те ме изградиха като човек и са чудотворни като странджанската зеленика.“