В родината на най-великите скулптори и художници – Италия, статуята на Леонардо да Винчи, която посреща и изпраща пътуващите от цял свят на летище Фиумичино, е дело на наш сънародник. Казва се Асен Пейков, но малцина са българите, за които е известен. Италианците обаче, го оценяват и в знак на признателност кръщават на негово име малкия площад пред дома му, в близост до Колизеума. Така това специално място съхранява и до днес паметта за българския талант на легендарната улица Маргута, където са творили Пабло Пикасо и Салвадор Дали. Такива „български места“, извън България съществуват и в Испания, Румъния, Албания, Света гора, Р.С. Македония, Норвегия, Украйна и др. За тях ни разказва младият пътешественик Даниел Пангев, който описа тези частици от българската памет в книгата си „Уловени мигове от близо и далеч“.
Въпреки, че биографиите на поета Пенчо Славейков и писателя Димитър Димов са известни и се изучават в училище, от Даниел Пангев научаваме, че Славейков умира в Италия, в едно малко селце „надвиснало над Езерото Комо“, а Димитър Димов живее в продължение на една година в центъра на Мадрид, на пет минути от музея Прадо.В него Даниел Пангев разказва на музейните работници, че съвсем наблизо до тяхната месторабота има плоча, в памет на този голям български писател, чиято книга „Осъдени души“ е посветена на трагичните събития в разкъсваната от гражданска война Испания.
Днес, когато можем свободно да пътуваме из Европа, не е трудно да открием тези „частици“ от България също като Даниел. А те, според него, са на най-невероятни места, на хиляди километри от нас.
Ще започна от една държава, далече на север, в която изобщо не съм очаквал да намеря някаква българска следа, свързана с нашата история – казва Даниел Пангев и пояснява. – Става дума за Норвегия, където на стената на общината в Осло открих паметник, подарен от България, в знак на признателност към Фритьоф Нансен. Там разбрах защо в София има централен булевард, в близост до НДК, на името на полярния изследовател. Като върховен комисар по бежанците той измисля т.нар. нансенов паспорт. С него хиляди български и не само български бежанци от Македония и Тракия в годините преди и по време на Първата световна война преминават граници и намират спасение.
По думите на Даниел Пангев много от духовните места, свързани с България са най-вече в съседните балкански страни. В Централна Албания, в подножието на Томор планина, се намира един от най-старите и красиви градове, Берат, който пленява с великолепната си архитектура и калдъръмените улички. – От IX до XIв. Берат е част от Първото българско царство, а също и от Българската Охридска архиепископия. Там е било седалището на Св. Климент, който преди да стане Охридски е епископ Велички. Всъщност Велица, Белица, Белиград, Белград са българските имена на град Берат (на албански - Берати). Там се пазят мощите на св. Горазд и св. Ангеларий.
В Северна Македония се срещнах с Панде Ефтимов, който почина неотдавна – продължава разказа си Даниел. – Той беше човек енциклопедия и познаваше всяко българско кътче. Разказа ми много интересни истории за съдбата на българите по тези земи. Заветът, който остави към днешното българско поколение е да намери своите корени и да бъде по-толерантно към хората в Република Северна Македония. Години наред те са били подложени на пропаганда и асимилация и не трябва да се сърдим, че някои от тях сега се наричат македонци.
Друга забележителна личност, която според Даниел Пангев е живата памет на българската история в Румъния, е банатският българин проф. Лука Велчов. Той ми показа ханчетата на хъшовете, мелницата в която Ботев и Левски прекарват зимата на 1868 г. Показа ми хотела, в който е отсядал Иван Вазов при посещенията си в Румъния, както и сградата на някогашното фотографско ателие, където са направени едни от най-известните портрети на Васил Левски.
За съжаление повечето от описаните от Даниел Пангев места са в окаяно състояние като „живи рани от нашата история и култура“. Затова той приема като своя мисия да ги документира, за да останат за следващите поколения българи, които да ги оценят.
Снимки: личен архив и архив
Българката Дебора Михайлова, която беше жестоко нарязана с макетен нож от приятеля си Георги Георгиев, е една от жертвите на насилие, споменати от Урсула фон дер Лайен в обръщението ѝ по повод Международния ден за премахване на насилието срещу..
От 2025 година в девет столични района ще бъде забранена употребата на твърди горива за битово отопление в сгради с топло- и газопреносна мрежа, съобщи заместник кметът Надежда Бобчева при откриването на кръгла маса “Повече комфорт за по-чист..
Престъпенията в условията на домашно насилие от началото на годината са се увеличили с 54% спрямо м.г., отчетоха от Министерството на вътрешните работи в Международния ден за премахване на насилието над жените. По този повод от днес започва..
Националната пощенска служба на Бългрия организира за 30-а поредна година конкурс за най-красиво писмо до Дядо Коледа. Писмата трябва да бъдат..
Българският посланик в Япония Мариета Арабаджиева и преводачът Елена Куцарова запознаха учениците от гимназия “Нагареяма” в префектура Чиба с..
Протестно шествие под надслов “Нито една повече”, организирано от “Феминистки мобилизации”, ще се проведе на днешния Международен ден за елиминиране на..