Т.нар. Конски Великден народът ни празнува на Тодоровден, почитайки своя верен другар в стопанството – коня. Но съботният ден на първата седмица от Великия пост (16 март) е и църковен празник за възпоменание на св. Теодор Тирон – римският войник, изгорял на кладата като християнски мъченик.

Пъстър и носталгичен празник с обреди за здравето на конете и ездачите – такъв ще бъде Тодоровден в софийското село Войнеговци. Преди обед жокеи, пременени в народни носии, ще преминат от центъра на селото до конната база, където ще напоят и захранят конете с питка, а после ще раздадат от хляба и на гостите си. Бихме искали хората да си спомнят за обичаите и по-възрастните да споделят спомените си с останалите, казва за възраждането на традицията Ивайло Иванов от конната база във Войнеговци.

В базата децата ще могат да погалят и нахранят кончетата с моркови, да пояздят, да се снимат с носии, осигурени от организаторите, и да прекарат един вълнуващ ден в компанията на благородните животни. Тази година традиционната кушия – надбягването с коне, няма да се състои в конната база поради препоръка на ветеринарните лекари да не се смесват конете, заради инфекциозна анемия при животните. Но за нас по-ценна е връзката между коня и човека, а не зрелището, добавя Ивайло Иванов. 

В миналото конят е бил важен помощник и хората са разчитали на него за поминъка си – разказва той. – Затова и са го почитали, и са се грижили той да бъде в добро състояние. По традиция на Тодоровден жените ставали в ранни зори и изпичали погача, с която бързали да нагостят съселяните си. Смятало се е, че ако се забавят и се наредят последни, конете им ще ги споходи болест. Мъжете също ставали рано, нагиздвали животните с украшения, водили ги на водопой и след това се подготвяли за т.нар. кушии – традиционните надбягвания. После победителят обикалял по къщите за здраве и хората захранвали конете с овес, както и с традиционните за великденските пости варена царевица или грах. Останалата храна пък хвърляли на нивата за плодородна година.

Уроци по езда за начинаещи и напреднали, детски летни лагери, както и хипотерапия за деца и възрастни с физически и емоционални проблеми под ръководството на квалифициран педагог, са част дейностите в конната база, разположена в полите на Стара планина.

Ние изключително много работим с деца и от години подбираме най-подходящите за тях коне, на които да гласуваме доверие и да ги обучим – казва още Ивайло Иванов. – И това даде резултати, защото конната ни база стана популярно място за посещения през уикенда, още повече, че тя се намира близо до София и достъпът до нея е лесен и удобен. Имаме около 30 коня, но не всички от тях работят с деца, защото някои са доста темпераментни и са по-подходящи за напреднали ездачи. Основно развъждаме чистокръвна арабска порода, както и кръстоски, които имат по-спокоен характер и нрав. Именно тях използваме за обучението на децата и на хората, които никога не са се качвали на кон.

А какво е да погледнеш едно конче в очите и защо връзката с него е толкова специална?

Най-важното във връзката с коня е доверието – отговаря Ивайло Иванов. – Той е много бързо, много чувствително и много плашливо животно и ако ние не спечелим доверието му, никога няма да установим връзка с него и той просто ще избяга.

А доверие се печели с добро отношение и спокоен темперамент. Каквото и да ти се е случило през деня, не може да го предаваш върху коня – той очаква от теб да бъдеш добър с него и тогава той също е добър с теб и готов да сътрудничи. Лоялен, изключително социален, за него общуването е на първо място. Предпочита да бъде в група с други себеподобни, затова и нашите коне са щастливи, тъй като живеят заедно.

А там, където има само един кон, връзката му със стопанина е много силна и животното винаги го посреща с радост и възторг.