На 15 март 1848 г. избухва Унгарската революция за национална независимост – едно от най-значителните събития от новата история на Европа. На този ден е и Националният празник на Унгария. Революцията продължава до 4 октомври 1849 г. Основна действаща фигура е Лайош Кошут – адвокат, роден в благородническо семейство, журналист и революционер, по онова време министър на финансите на Унгария. Изключително обаятелен оратор, той винаги запленявал със своите пламенни революционни речи. Като финансов министър успял да въведе в обръщение унгарските форинти, събрал и достатъчно средства, за да въоръжи армия.
Неслучайно Лайош Кошут е признат за един от най-влиятелните политици на ХIХ век. Много от неговите политически виждания по-късно се осъществяват. Да припомним идеята му за Дунавско сдружение на страните по поречието на реката, което до голяма степен предвещава създаването на различни европейски общности, включително и Европейския съюз – казва Станимира Ангелова, историк, уредник на Къщата-музей „Лайош Кошут“ в Шумен. Създаден преди 70 години, това е единственият музей у нас, който носи името на чуждестранна личност.
След разгрома на революцията, принуден да емигрира, Кошут изпраща писма до над 15 държавни глави. Единствено турският султан му отговаря с покана да бъде негов гост, кани и неговата свита, генерали, капитани и редници от армията му. Кошут първо се спира във Видин.
Като крайно място обаче е избран Шумен,който е част от укрепителната система на империята на Балканите и е добре защитен гарнизонен град – продължава Станимира Ангелова. – Кошут пристига в Шумен заедно с 1500 емигранти. Настанен е в дома на Хаджи Димитраки Хаджи Панев, по онова време кмет на българската християнска община в града. В съседни къщи въдворяват неговата свита. Султанът предлага на всички да заемат постове в турската администрация, в армията и много добро заплащане. Част от тях приемат предложението и стават капитани и генерали в турската армия. Останалите можели да избират – да останат в империята или да напуснат. Във втория случай им изплащали някаква сума пари, за да осигурят пътуването си. Престоят на Кошут тук е кратък - Австрия започва натиск върху Турската империя да го екстрадира. След опит за покушение, отива в Кютахия – град на Малоазиатския бряг (в Анадола). САЩ му изпращат покана и започва едно дълго пътешествие. Първо спира в Англия, после – в Щатите, обикаля много градове по покана на тогавашните политици, изнася пламенни речи на езика, който е научил от произведенията на Шекспир и от Библията. Навсякъде в Щатите унгарският революционер е приет с почести като борец за свобода и демокрация. Ейбрахам Линкълн изразява своето възхищение от делото и личността му. В Италия, където се установява най-дълго, негов близък приятел е философът-революционер Джузепе Мацини.
Домът, в който Кошут живее в Шумен, днес е музей не само на неговата революционна дейност, но и на Унгарската революция от 1848 г.
Къщата-музей е с много интересна история. Тя е културен център на две държави, паметник на българо-унгарското приятелство – разказва Станимира Ангелова. – Шумен е вторият град, след София, в който през 1926 г. се основава Българо-унгарско дружество. Ентусиасти издирват интересни факти за Лайош Кошут, за унгарците и поляците, пристигнали заедно с него. През 1933 г. с огромни тържества поставят паметна плоча на дома, в който е живял. Пристига и делегация от Унгария. Улиците на града – от жп гарата до къщата-музей, били пълни с хора, излезли да отбележат събитието. Започва активна дейност за превръщане на къщата в музей, но първо е трябвало да я откупят от собствениците, а те отказвали. Още тогава хиляди туристи пристигали, за да я разгледат. Стопаните ги посрещали много гостоприемно в къщата, окичена цялата в картини, портрети на Кошут, негови вещи. Но продължавали да живеят в нея. Чак през 1949 г. се открива Музей на българо-унгарската дружба и оттогава той е свързан с Лайош Кошут и пребиваването на унгарските емигранти, но и музей на българо-унгарските културни отношения. За унгарците това е културна столица на тяхната страна в България. Музеят е инициатор на единствения конкурс за българска и унгарска поезия. Провеждат се и други конкурси, посветени на българо-унгарските културни връзки. Много е вълнуващо отношението на посетителите към светлата личност на унгарския национален герой – споделя още г-жа Ангелова. – От десетилетия тук идват като на поклонение унгарски групи. Много са и посетителите от България и от други страни.
Непосредствено след големия християнски празник Петдесетница отбелязваме деня на Светия Дух – третото лице на Светата Троица. Църковният празник е и последният преди празника на Всички светии, с който завършва Великденският цикъл. Богослужението днес..
В осмата неделя след Възкресение Христово отбелязваме един от най-важните празници за християнството – Петдесетница. В този ден Светият Дух – Третото Лице на Светата Троица слиза на земята, за да осени дванайсетте апостоли, събрани на молитва..
Всяка година в съботата преди големия християнски празник Петдесетница Църквата отбелязва втората за годината Задушница, която народът е нарекъл Черешова задушница, защото винаги съвпада със сезона на черешите. В календара на Българската..
Селище на куманите откриха това лято археолози от Историческия музей в Горна Оряховица при проучванията на средновековен некропол, източно от тракийската..
На 20 юли (по Юлиански календар) 1903 г. македонските българи грабват оръжие, за да поправят една историческа неправда, причинена от Берлинския конгрес..