Силистренецът Явор Неделчев повече от 20 години се занимава с туризъм, работи като експерт управител на домакинството в голям хотелски комплекс във Варна, но това не му пречи да бъде добър пчелар с успешен бизнес:

Доста време – над 20 години, се занимавам с туризъм,като 16-17 от тях преминаха в работа в пасажерско плаване в морския отрасъл, а последните 4 години – в речното плаване по големите европейски реки, Сена и Рона във Франция и Дунав.



Над 10 години се занимавам с пчеларство и то е едно от нещата, заради които се върнах в България. Пчеларството започна при мен като хоби и прерасна в бизнес. Отглеждам около 200 пчелни семейства. Най-големият ми пчелин се намира в село Овчага, близо до град Провадия. Занимавам се с мобилно пчеларство в райони, в които успявам да добивам още 2-3 вида мед. Основно добивам акациев, липов, купаж, който съобразно моя район съдържа липа, слънчоглед, магарешки бодил, който е в голямо изобилие тук. Произвеждам и други пчелни продукти като пчелен прашещ, пчелен клей

Според Явор Неделчев има доста допирни точки между туризма и пчеларството.

И двете неща изискват много добра организация и на труд и на време. Бих казал, че туризмът ме е научил дейностите да бъдат подредени, да се вършат по определен начин. В пчеларството до голяма степен също залагам на базисни знания и разширявам опита си чрез контакти с колеги, литература, интернет, пробвайки нови технологии. Успявам действително да постигна доста добри резултати.

В последните години пчеларството среща доста трудности, ето защо комисарят по земеделие и развитие на селските райони Фил Хоган настоява бюджетът за пчеларство в бъдещата Обща селскостопанска политика (ОСП) да се завиши от 36 на 62 млн. евро.

Всеки се е сблъсквал с трудностите в пчеларството при създаването на една пчелна ферма, която изисква много инвестиции, като в началото голяма част от тях човек трябва да направи сам, за да успее и да кандидатства за субсидии, дали ще бъдат от еврофондове или пък от Държавния фонд земеделие, казваЯвор Неделчев. Пазарът е доста труден и предполага производителят да предложи идентичния мед за своя район. Както казах, в моя район има доста магарешки бодил и той се среща като акцент в почти всички видове мед, които произвеждам. В същото време има доста мерки по европейските програми – „Млад фермер”, „Мярка 6.3”, една от които аз съм печелил в последните години и които помагат на пчеларите.

Винаги казваме, че българският мед е уникален. Потвърждава ли се това твърдение от наблюденията на Явор Неделчев:

През годините, в които съм правил околосветски пътешествия с корабите, няма страна, в която да съм бил и да не съм се поинтересувал какъв мед се произвежда и дали се предлага български мед. България е на трето място по билково разнообразие и един от най-големите производители на билки и на етерични масла. Медът ни съдържа цялата тази гама билки в себе си и изкупуването му в Европа е свързано с ролята му на подобрител, понеже там се предлага повече монокултурен мед. Основно изнасяме за Германия. Аз успявам да пласирам продукцията си и в България.

На прага между зимния и летния туристически сезон, как оценявате перспективите пред българския туризъм?

След всичко, което съм видял, бих казал смело, че България остава за мен най-красивата страна! Имаме уникална природа, излаз на море, достатъчно добри зимни курорти, уникално разнообразие на минерални води – над 520 извора в страна. По дебит на минерална вода България е на второ място след Исландия – около 5000 литра в секунда. Не трябва да забравяме и възловото географско местоположение в Европа. Всичко това предразполага един много добър туризъм. През моите очи обаче доста още трябва да работим, за да постигнем резултатите, които съм видял в стажа ми в компаниите където съм бил. Всичко това може да стане с привличане на кадри с повече опит, които действително да допринесат със знанията си в областта на туризма. От друга страна всеки хотелиер трябва да отдели време и средства младите хора, които имат намерение да се занимават с това, да получат адекватно обучение.

Снимки: личен архив