„Природата живее по свой особен начин, тя е одухотворено единство от мощни сили, които човек из далеко долавя по техните последици, но чиято същина си остава незнайна нему… ако се вникне в душата на природата и се възсъздаде тая особена душа, както портретистът възсъздава душата на своя модел, пред очите на зрителя ще възникне гледка от първостепенна важност: подобна творба ще установи изгубената брънка, що е свързвала в първобитни времена Земята с човека.“
Николай Райнов, 1932 г.
До 7-и април в Софийска градска художествена галерия може да бъде видяна изложбата „Омагьосано царство“, по случай 130 години от рождението на Николай Райнов. Публицист и художник, многолик творец с разностранни интереси, той е една от значимите фигури в българското изкуство през първата половина на XX в.
В настоящата експозиция са включени произведения от целия негов творчески път. Има ранни работи от началото на м.в., от периода когато той се обучава в Държавното художествено-индустриално училище (днес Национална художествената академия) при проф. Харалампи Тачев и Стефан Баджов.
Новото в нашата изложба е начинът на представяне на неговото творчество – обяснява Станислава Николова, един от кураторите на изложбата. – Посетителите ще забележат, че тя е разделена на две големи части. Едната представя декоративните картини на Николай Райнов, които са свързани с конкретни негови теоретични текстове. Те са специално подбрани и показват начина му на работа – защо предпочита пейзажа, какво вижда в него… И в произведенията, и в текстовете се усеща мистицизъм. Във втората зала може да се види графичното и приложно творчество на Николай Райнов. Изложени са негови графики, проекти за корици, някои от които за първи път се показват. БНТ любезно ни предостави два документални филма, в които се разказва за творчеството на автора. Така, че сме се опитали, подобно на пъзел, да съберем, реконструираме и покажем Николай Райнов в една различна светлина.
Николай Райнов оставя на идните поколения многобройни страници поезия, белетристика, философски трактати, трудове по въпросите на изобразителното изкуство, фолклора, етнографията, сътрудничи на периодичния печат; проучва много паметници на културата. Малко известен факт е, че участва в изписването на фреските в храм-паметника „Св. Александър Невски“ в София.
В настоящата експозиция има творби от неговата първа и единствена самостоятелна изложба, организирана през 1922 г. в Пловдив. Какво още може да видим от вълшебния свят на Николай Райнов в Софийска градска художествена галерия?
Има произведения от 30-те години на м.в., характерни с интереса му към природата, както и с една специфична техника, емблематична за художника – разказва Станислава Николова. – Той рисува върху станиолени листа с лакови бои. Усещането е сякаш светлината идва от самата картина.
Търсенията тук на Николай Райнов са свързани с приказното, царството на минералите, на растенията и животните… Отношението към цветята, пеперудите и птиците в неговото творчество е много специфично. Той е казвал, че се вдъхновява от Изтока, че много харесва японското изкуство. Естетиката му е силно свързана с художественото направление сецесион. Може да се каже, че той е един от първите български художници, които започват да работят в този стил. Всичко тръгва от неговите книги – работейки върху илюстрациите, той постепенно започва да налага този стил. Николай Райнов сам оформя кориците на книгите си, като например „Богомилски легенди“.
В съпътстващата програма всеки четвъртък са предвидени беседи, свързани с творчеството на Николай Райнов. Те са в чест на „Сказки“-те, които той организира в продължение на близо десет години в Художествената академия, където всяка неделя е изнасял лекции по история на изкуството, достъпни за всеки. На 3-ти април ще се състои конференция, организирана от литературния институт към БАН, на която ще бъдат представени различни доклади с научна стойност, в които се разглеждат нови открия за творчеството на Николай Райнов.
Снимки: sghg.bg
Българистиката е предмет на особена почит в държавния педагогически университет "Богдан Хмелницки" в украинския град Мелитопол. Затова не е изненада, че именно той е домакин на поредното издание на Международни българистични четения "Младите в науката..
Вече десет години студенти от Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" полагат целенасочени усилия за насърчаване на четенето сред подрастващите. Дейността им сред учебните заведения в различни български градове, както и сред..
Главата на статуята на богинята на Филипопол Тюхе е открита в Епископската базилика в Пловдив, съобщи ръководителят на разкопките Любомир Мерджанов. По думите му, това е изключително рядък предмет, чакан дълго време. Откритието е направено вчера –..
От фондация "Наталия Симеонова" са подали документи за регистрация на читалище, което ще носи името на легендата на българската рок музика Кирил Маричков...