В рамките на 14-ото издание на „Зимно училище за млади дипломати“ младежи от 19 държави дискутират широк спектър от теми, свързани с енергийната политика, последиците за Европейския съюз след Брекзит, миграционната криза и влиянието ѝ върху Югоизточна Европа, както и перспективите за членство на Западните Балкани в европейското семейство. Сред 24-мата участници има представители на всички държави от Черноморския регион, Западните Балкани, както и Испания, Белгия и Холандия. Инициативата за този форум е на Дипломатическия институт към МВнР, а негов домакин е град Сандански. Главната тема на дискусията е „Югоизточна Европа и Черноморският регион през призмата на външната политика, регионалната сигурност и енергийната политика в контекста на Европейския съюз и НАТО“. Акцентът върху Северноатлантическия алианс не е случаен, тъй като 2019 година е значима за организацията, която навършва 70 години, както и за членството на България в нея, което стана факт преди 15 години. Форумът се провежда от 18 до 22 март, а сред лекторите до този момент бе посланикът на Румъния Йон Гъля, който запозна участниците с приоритетите на Румъния като председател на Съвета на ЕС. Генералният секретар на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество Майкъл Христидис представи пред аудиторията политиките на организацията. Младите дипломати проведоха срещи и с президента на Атлантическия клуб Соломон Паси, германския посланик у нас Херберт Салбер, регионалния директор на фондация „Ханс Зайдел“ Клаус Физингер. Кои ще бъдат лекторите в програмата през следващите дни, научаваме от Таня Михайлова – директор на Дипломатическия институт:

В интервюто за Радио България Михайлова акцентира и върху причините един млад човек да избере да се развива в сферата на дипломацията. Според нея, това е много трудна професия, в която трябва да си готов да започнеш от най-ниското ниво, а след време, когато натрупаш достатъчно опит и знания, да се издигнеш до най-престижната позиция в йерархията – тази на посланика. Едно от най-ценните качества на един дипломат е неговата толерантност, тъй като му се налага да общува и работи с хора от най-различни националности и култури, които имат различни разбирания за света. Важно е да отбележим, че в последните години дипломатическата професия излиза извън тихото договаряне по определени теми и въпроси, подчерта директорът на Дипломатическия институт:

Отдавна минаха времената, в които работата на дипломата беше свързана единствено със срещи с официалните представители на други държави, казва Таня Михайлова. Днес българските дипломати в чужбина и чуждестранните у нас общуват с много по-широк кръг от хора. Това се нарича публична дипломация. В публичната дипломация могат да се включат всички спортни събития, културни фестивали и прояви, извели дипломатите извън кабинетите, защото тази професия излезе извън кабинетите.