Всяка година американската организация Lighthouse Guild присъжда на един-единствен учен т. нар. Бреслерова награда за изключителни постижения в зрителните науки. В елитния клуб на световните лидери в областта на ретината се присъедини и българинът проф. Владимир Кефалов, който е тазгодишният лауреат.

На церемония през ноември в Ню Йорк проф. Владимир Кефалов ще получи чек за 54 хиляди долара, завещани от филантропа Алфред Бреслър. Той ще премине по червения килим, тъй като е смятан за един от водещите изследователи на очната ретина в света и с работата си е допринесъл за нови познания относно механизмите на многобройните смущения на човешкото зрение, се казва в официалното съобщение. Така ученият става поредният удостоен със световно признание българин, когото тепърва ще опознаваме в родината.

От 2005 г. проф. Владимир Кефалов оглавява собствена лаборатория във Вашингтонския университет в Сейнт Луис. Той напуска България през 1993 г., тъй като по това време няма добри условия за наука. Заминава за Бостън, където прави докторантура по клетъчна биофизика, а после специализира в университета “Джонс Хопкинс” в Балтимор.

Когато влизаме в тъмния киносалон, първоначално не виждаме нищо, но ако се огледаме наоколо след около половин час, ще установим, че виждаме доста добре. И причината за това е, че клетките са се приспособили към мрака. Но при някои заболявания като дегенерацията на макулата или пък с възрастта този процес все повече се забавя, обяснява ученият, чийто екип от години изследва механизмите на адаптация на зрителните клетки към светлина и тъмнина.

Едно от най-интересните ни изследвания се основава на генната терапия – продължава разказа си проф. Владимир Кефалов. – В мишки компрометирахме процеса на адаптиране към тъмнина по подобие на това, което става в човешката ретина. След това разработихме генна терапия и успяхме с помощта на вирус да заместим дефектния ген с друг функциониращ. По този начин възстановихме функцията на зрителните клетки и мишките започнаха да виждат отново. Този резултат за нас е много важен, защото показва, че има начин подобни изследвания да доведат до коригиране на очни заболявания и при хората.

Според учения в лечението на слепотата вече има обещаващи нови терапии, успешни клинични опити с пациенти и изобщо светлина в тунела.

Технологиите невероятно бързо се развиват – особено в биологичните науки, както и области като генната терапия и стволовите клетки – добавя проф. Кефалов. – Това са все неща, които бяха немислими преди петнайсетина години, а днес използването на генетични манипулации става все по-бързо и по-лесно с напредването на технологиите. Един от подходите е да се вкарват електронни чипове – те заместват ретината, когато тя не функционира нормално и чрез тях пациенти успяват да си възвърнат поне някакво елементарно зрение. Според мен обаче това не е най-добрият вариант, тъй като чиповете никога няма да бъдат толкова чувствителни и съвършени, колкото е човешката ретина. Пътят е по някакъв начин да се предотврати загубата на функцията на ретината или пък тя да се възстанови с биологични начини. Така че в момента нашата област се развива изключително динамично и се надявам, че до 5-10 г. ще имаме огромен прогрес.

Въпреки че си е избрал път, осеян с трудности и невероятни усилия, проф. Владимир Кефалов всяко утро се буди с мисълта колко е щастлив да работи това, за което си е мечтал. Успехът изисква много работа тук, но хубавото е, че той не зависи от другите, а единствено от теб, заключава той.