Националното знаме на Република България е трицветно: бяло, зелено и червено поле, поставени водоравно отгоре надолу – гласи чл. 15 от Закона за националното знаме, а изборът и редът на цветовете се свързват със Стиляна Параскевова и Браилския трибагреник.
Върху знамето със златен конец е извезан изправен коронован лъв, който изчезва от трибагреника при обсъждане на Конституцията на освободеното от османско владичество Княжество България.
Оказва се, че в проекта на Конституцията няма текст за знамето. След кратки разисквания на 26 март 1879 депутатите гласуват член 23, с който узаконяват цветовете на народното знаме, като изпускат изображението на лъва.
Според изследователя на Браилското знаме полк. Иван Стойчев това става в бързината, – обяснява Лилия Криворова и продължава: – През 1881 година Браилското знаме е предадено в княжеския дворец. Едва през 1930 г., 2 години преди смъртта си, Стиляна Параскевова научава, че ушитото от нея знаме се намира там и издейства разрешение да го види. На последната среща със своето творение тя, плачейки, го прегръща и целува. След 1937 година, неизвестно кога и от кого, избродираният подпис на Стиляна в долния ъгъл е изрязан от знамето.
Днес Браилското знаме се намира в специалното хранилище на Военноисторическия музей заедно с други бойни знамена.
То се съхранява при постоянен климатичен режим без достъп на дневна светлина. Два пъти е реставрирано и консервирано – през 1965 и 1984 г. Показано е пред посетители на 3 март 2014 година в изложба, посветена на символите на българската държавност, и също така на 3 март 2017 година по повод 140 години от началото на Руско-турската война. Има копие на знамето, но то не се намира в постоянна експозиция – уточнява Лилия Криворова.
Националното знаме остава непроменено до края на Втората световна война. При приемането на Конституцията на Народна Република България (1947 г.) лъвът се появява отново, макар и без корона, а през 1991 г. Седмото Велико Народно събрание отменя герба върху знамето и то остава непроменено и до днес.
Специални изисквания има към конците на шевовете и дори към размерите на подгъвите. Фирмата предлага знамена в 9 размера, а търсенето се повишава в национален мащаб:
Забелязвам събуден патриотизъм у българите, връщане към традициите и националните ценности – с гордост казва Атанаска Велчева и споделя, че най-голямото веещо се знаме (14 х 23 м) се намира във Варна.
Какво е чувството да възпроизвеждаш този най-важен български символ?
Делегатите на четвъртия Патриаршески избирателен църковен събор вече гласуват за нов български патриарх. Той ще бъде избран с две трети от гласовете им между трима кандидати – врачанският митрополит Григорий, видинският митрополит Даниил и ловчанският..
На днешния ден православната ни църква отдава почит на историческите личности, живели по нашите земи от първи век досега и канонизирани за светци. Всички те са били хора на вярата и духа и с делата си са заздравявали спойката между църквата, народа и..
Като един човешки живот на 90 години, съдбата на столичния храм "Св. Апостоли Петър и Павел" е изпълнена с възходи и неблагополучия, с терзания, но в крайна сметка и със спасение. Това е може би един от най-малко познатите храмове в София и в същото..
На 24 юли отбелязваме 170-годишнината на родения във Виена чешки историк, славист, библиограф и почетен член на Българската академияна науките. Той е син..
При спасителни разкопки са открити 17 гробни съоръжения от некропола на римската колония Улпия Рациария (край с. Арчар, община Димово, област Видин), от..