Социалната несправедливост е сред най-големите страхове на младите българи. Евроскептицизмът и националният нихилизъм не виреят сред тях. Това показват данните от сравнително социологическо проучване на младите в балканските страни. За 85процента най-важната ценност е как изглеждат. Личната независимост и кариерата също са приоритети. 1/5 не четат нищо, 1/4 не спортуват. 61 процента от младите у нас не искат да емигрират, но по-слабо образованите са по-склонни да го направят. За обобщения образ на днешните млади българи разговаряхме със социолога Първан Симеонов, изпълнителен директор на Gallup International:

По всичко личи, че консуматорският стил на живот и недостатъчното употребяване на свободното време са сред факторите, които водят към извода, че младите хора у нас като че ли все повече отлагат и напускането на родителския дом, брака и децата. На думи има привързаност към брака, даже по-голяма отпреди, на думи има привързаност и към двудетния модел, но наяве не е така. Успокояващото е, че такъв е духът на времето, тоест нашата младеж е в крак с времето.

Едва 14 на сто от децата имат политически различия с родителите си. Туширан ли е конфликтът между поколенията?

Фактът, че идеите на младите хора съвпадат с идеите на техните родители, е знак, че преходът в България отдавна е свършил. Бунтът към предходното поколение, бунтът срещу бащите е приключил, което е свидетелство за нормализация. Бурната политизация и противопоставянето на поколенията е минало, може би за добро.

Младите поставят на първо място свободата, а после печалбата. Но много малка част се интересуват от политиката – едва 7 на сто.

Подозирам, че посочват свободата, защото е правилният отговор. Сред страховете извеждат социалната несправедливост и това излиза като че ли за първи път толкова ярко. Това пак е някаква нормализация – дълго време поколението излъчваше индивидуализъм. Стряскащо висок е процентът на тези, които се съгласяват, че в България оценките се купуват. Това пък е белег на крайна прагматизация. Те смятат, че знанието, което получават в училище и в университета, не отговаря на изискванията на пазара на труда. И, не на последно място, посочват късмета като критерий за намиране на работа, което не е много висок атестат за нашето общество.

Младите предпочитат социалните медии, накъде ги водят технологиите?

Технологията вече е стигнала фаза на изкуствен интелект и напира да влезе в нашето тяло. „Биологичен ъпгрейд“ става легитимен термин. В следващите години ще видим бурно развитие в тази насока и съвсем друг е въпросът дали това ще е достъпно за българското общество. Тези процеси поделят света на център, който може да си го позволи и на периферия, която не просто не може да си го позволи, но тя се пласира на друго стъпало на еволюционната стълбичка. Защото ако ти можеш да си ъпгрейднеш очите, ушите или каквото си искаш, а другият не може, това е еволюционен проблем. А младите дори да искат да се откопчат от технологиите, не съм сигурен че технологиите ще ги оставят така лесно да го направят.

Младите българки са напълно еманципирани, четат 2 пъти повече от момчетата, повече учат, по-често завършват висше образование.

Жената стои повече у дома, което е стереотип, но седейки вкъщи, тя има повече достъп до света през новите технологии и социалните медии. И ако това е валидно за всички възрасти, то е 2 пъти по-валидно за младите. Точно социалните медии изравняват шансовете, защото новите професии, които се извършват през компютъра, не изискват физически труд. А когато няма нужда от физически труд, жената и мъжът са с равни възможности.

Тепърва ще се анализира изследването, направено по поръчка на фондация „Фридрих Еберт“ в 10 балкански държави, допълва Първан Симеонов. То е осмислено от института „Иван Хаджийски“ и проведено от Gallup internationalв България.

Това, което отсега мога да кажа е, че има любопитни нива на национално предпочитане. Тествахме отношението към две провокативни твърдения: „горд съм да съм гражданин на своята страна“ и „хубаво е моята страна да е населена само с истински българи“. Младите българи се класират на първо място на Балканите и в двете твърдения. Тоест расте някакво патриотично чувство, даже отвъд патриотизма. Може би защото в Западния свят това е на мода. А може би защото на Балканите май само ние скоро не сме се били по тия теми. Хубавото е, че националното расте заедно с европейското. В България очевидно няма място и за евроскептицизъм, и за национален нихилизъм, т. е. ние трудно ще отречем Европа, но не ще отречем и страната си.

Снимки: БГНЕС