Макар до изборите за нов състав на Европейския парламент да остава около месец и половина, на финала на своя мандат сегашният Европейски парламент разглежда промени в директиви, които ще повлияят негативно върху някои от принципите, на които се крепи ЕС – свободата на движението на хора, стоки, услуги и капитали, конкуренцията и единния свободен общ пазар. Става въпрос за пакета „Мобилност“ и за повторния опит той да бъде гласуван и приет на последната пленарна сесия на Европейския парламент между 1 и 4 април в Брюксел. В интервю за Радио България евродепутатът от семейството на Европейските консерватори и реформисти (ЕКР) Ангел Джамбазки заяви, че трудно може да прогнозира изхода от гласуването, защото:

Евродепутатът от Европейската народна партия Андрей Ковачев също смята, че гласуването на пакета „Мобилност“ трябва да се случи в следващия мандат на ЕП, когато в една по-спокойна обстановка ще може да бъде постигнат баланс между недискриминацията на бизнеса, подобряването на условията на труд и заплащането на транспортните работници. Междувременно на дневен ред бе и темата за Брекзит, тъй като евродепутатите очакваха да разберат дали той ще се случи на уречената дата – 29 март. Излизането на Великобритания от ЕС обаче се отложи, засега за 12 април. Въпросът за Брекзит бе акцент в дискусията, организирана от Българското национално радио на тема „Идеите за Европа – криза, интеграция или дезинтеграция, перспективи и рискове“. Мнения по темата изложиха четирима български евродепутати от различни политически семейства – Андрей Ковачев от ЕНП, Ангел Джамбазки от ЕКР, Георги Пирински от Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите и Илхан Кючук от Алианса на либералите и демократите за Европа. Според Андрей Ковачев, единственият позитивен ефект от Брекзит е, че в обозримо бъдеще няма да има други страни, които да последват примера на Великобритания. Ангел Джамбазки напомни, че голяма вина за Брекзит носи поканата, която германският канцлер Ангела Меркел отправи към всички, живеещи в конфликтни зони в Близкия изток и така отключи бежанската вълна, от която Лондон с право иска да се опази. Илхан Кючук заяви, че ЕС е радикално атакуван, тъй като на път да излезе от него е държавата, която внася 11 милиарда евро на година в общия бюджет на съюза, има ядрени мощности и постоянно място в Съвета за сигурност на ООН.

Според Георги Пирински, излизането на Великобритания от ЕС е признак за дълбока криза в ЕС, която се дължи на това, че много хора, включително и в България, смятат Съюза за основен проблем, а не за част от неговото решение. Той смята, че това е една нагласа, която:

Трябва да бъде подложена на много сериозно съмнение, тъй като се дължи по-скоро на емоционална реакция срещу едни или други, реални или мними разочарования от ЕС, – каза Пирински и допълни, че е много важно всеки да си отговори на въпроса какви промени и процеси иска да се случват в ЕС и да прецени коя от формациите ги предлага.

Любопитно изказване за състоянието на Европа направи и политологът Страхил Делийски. Според него тя се намира в очевидна криза на смисъла, дължаща се на смяната на идеята за социална Европа, залегнала в основата на ЕС при създаването му в следвоенния период, с една неолиберална политическа програма, по която се управлява през последните 15 години.